Селевкия (гр. Σελεύκεια) е крайморски град в древна Сирия, разположен на брега на Средиземно море, на около 20–22 км западно от Антиохия и близо до устието на река Оронт. Градът е известен като Селевкия Пиерия (Seleucia Pieria), за да се отличава от други градове със същото име.
Селевкия е основана или значително развита от сирийския цар Селевк I Никатор (312–280 г. пр. Хр.) едновременно с Антиохия. Тя служи като главно пристанище на Антиохия и ключов морски изход за вътрешността на Сирия. Градът разполага с изключително голямо и инженерно напредничаво за времето си пристанище; скалите зад него са осеяни с множество издълбани гробници.
Селевкия е спомената в книгата Деяния на апостолите. Оттук апостол Павел и Варнава отплават на Кипър по време на първото мисионерско пътуване (Деян. 13:4). Така Селевкия се явява първата морска врата на апостолската мисия към езическия свят, тръгнала от Антиохия.
Важно е да не се бърка тази Селевкия на Средиземно море с Селевкия на Тигър (между Ефрат и Тигър), някогашен световен мегаполис, и с друга Селевкия, споменавана от Йосиф Флавий, край ез. Мером (Самохонитско) в Голан.