Самсон (евр. שִׁמְשׁוֹן (Šimšôn); гр. Σαμψών (Sampsōn); лат. Samson).
Самсон е един от най-ярките съдии на Израил от епохата преди пророк Самуил (Съд. 13–16). По произход е от Дановото коляно и е назорей „от утробата“ – посветен на Бога чрез обет, чиито външен знак е ненаподстригваната коса. Името му вероятно произлиза от евр. šemeš – „слънце“, с умалително значение: „слънчев“, „малко слънце“.
Животът на Самсон е разказан в Съдии 13–16. Той се отличава с изключителна физическа сила, дарувана от Божия Дух; води самостоятелна борба срещу филистимците – потисници на Израил; отличава се с лична слабост и липса на вътрешна дисциплина, особено във връзките му с жени; има трагичен край, при който, сляп и унизен, загива заедно с враговете си, събаряйки храма на Дагон. Макар да не донася трайно освобождение, Писанието казва, че той „започна да избавя Израил от ръката на филистимците“ (Съд. 13:5).
В Новия Завет Самсон е включен сред великите старозаветни свидетели на вярата (Евр. 11:32): „…и какво още да кажа? Защото няма да ми стигне времето да разкажа за Гедеона, Варака, Самсона, Ефтая, Давида…“ Това споменаване показва че въпреки моралните му падения Самсон е признат за човек на вярата, защото действа в рамките на Божието призвание; признава зависимостта си от Бога (Съд. 15:18; Съд. 16:28); завършва живота си, уповавайки се на Господа. Новият Завет така показва, че вярата не означава безгрешност, а доверие и принадлежност към Бога, дори сред падения.