Савахтани е арамейска дума, запазена в евангелския текст като част от едни от най-дълбоките и трагични думи, произнесени от Господ Иисус Христос на Кръста.
Етимология: арам: שְׁבַקְתַּנִי (šəvaqtanī); гр. (Евангелия): σαβαχθανί (савахтани) със значение на „Ти Ме остави“, „изостави Ме“. Думата произлиза от арамейския глагол šəvaq – „оставям“, „изоставям“, „позволявам да си отиде“.
Савахтани се среща в думите на Христос на Кръста: „Елои, Елои, лама савахтани?“
(Марк 15:34) и „Или, Или, лама савахтани?“ (Мат. 27:46). В превод: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“
Евангелистите съзнателно запазват думата савахтани в оригинал, за да подчертаят реалността и драматизма на момента и защото това е езикът на всекидневната реч на Христос. Думите са били толкова силни, че са останали в паметта на свидетелите непреведени. Някои от стоящите наоколо дори погрешно разбират думата и мислят, че Христос вика пророк Илия (Мф 27:47), което показва колко необикновен и разтърсващ е бил този вик.
Тези думи са пряк цитат на Пс. 21(22):1, което е от изключително богословско значение. Пс. 21:1 започва с вик на изоставеност, но завършва с надежда, победа, прослава на Бога, и уверение, че Бог не е отхвърлил страдащия праведник. По този начин Христос: изпълнява Писанието, отъждествява Себе Си с страдащия праведник, и разкрива смисъла на Кръста не като поражение, а като път към слава и спасение.
Думата „Савахтани“ не означава че Бог Отец е изоставил Сина в онтологичен или троичен смисъл; нито указва на разрив в Светата Троица (което е невъзможно). Тя изразява пълното влизане на Иисус Христос в човешката трагедия; реалното преживяване на човешката изоставеност, болка и смърт; поемането на последиците от греха на света, без Сам Той да е грешен.
Христос изрича този вик по човечество, като Втория Адам и Представител на цялото човечество пред Бога.