Саваот е едно от библейските имена на Бога, което изразява Неговото абсолютно всемогъщество, царствено величие и пълна власт над творението. Оригинални наименования: евр: צְבָאוֹת (Цеваот) със значение на „воинства“, „множества“, „сили“; гр.: Σαβαώθ – транслитерация на еврейската дума.
Името Саваот се среща много често в Стария Завет, особено в пророческите книги (напр. Исаия, Йеремия, Амос), в съчетанието: „Господ Саваот“ или Господ на воинствата.
В Новия Завет названието се среща рядко: в Рим. 9:29 и Иак. 5:4. И в двата случая апостолите използват именно старозаветното име, за да подчертаят Божията съдебна правда и всемогъща власт.
Сама по себе си думата “саваот” обозначава също: небесните воинства (ангелските сили); космическите сили – звездите, небесните тела; земните множества и историческите сили.
Следователно „Господ Саваот“ означава: Господ на всички сили – небесни, земни и космически, Владика над ангели, народи, история и цялата вселена. Това име не представя Бога като „бог на войната“ в езически смисъл, а като Цар и Вседържител, Който управлява всичко със сила, мъдрост и правда.
Името Саваот заема важно място в богослужението. В Трисветата песен на ангелите (Ср. Ис. 6:3) Църквата пее: „Свят, свят, свят е Господ Саваот, пълни са небето и земята с Неговата слава!“