Книгата Рут е осмата книга в старозаветния канон. В еврейската Библия (Танах) тя е сред Кетувим и в по-ранната традиция е била тясно свързвана с Книгата Съдии, като своеобразно допълнение към нея. И външната подредба, и вътрешните езикови и тематични паралели свидетелстват за тази близост.
Събитията се развиват в епохата на съдиите – време без цар, с местно градско управление и силно изразена племенна структура (срв. Рут 1:1). Хронологично разказът предшества раждането на цар Давид приблизително с едно столетие и завършва с родословна линия, която води именно до него (Рут 4:17–22).
Юдейската традиция приписва съставянето на книгата на пророк Самуил. Макар това да не може да бъде доказано със сигурност, стилът, езикът и богословският хоризонт съответстват на ранномонархичния период.
Книгата Рут има пряко христологично измерение. В Мат. 1:5 Рут е изрично включена в родословието на Иисус Христос. Така този стих, част от семеен разказ от времето на съдиите, се оказва ключов мост между Стария и Новия Завет: той показва, че Божието спасително действие не се ограничава по етнос; подготвя темата за благодатта, която ще се разкрие напълно в Христос и представя Давидовата линия като плод не само на царска сила, а на вяра, смирение и вярност.