Рут (евр. Rûṯ; възм. съкр. от re‘ûṯ – „приятелство, вярна приятелка“) е моавитка, снаха на Ноемин. В Стария Завет тя е главната героиня на Книгата Рут, а в Новия Завет името ѝ се появява изрично в родословието на Иисус Христос (Мат. 1:5).
По време на глад семейството на Елимелех се преселва от Витлеем в Моав. След смъртта на мъжа и двамата синове Ноемин остава вдовица с две снахи – Орфа и Рут. Орфа се връща при народа си, но Рут произнася прочутото изповедно обещание: „Където ти отидеш, там ще отида и аз… твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог“ (Рут 1:16–17). Във Витлеем Рут събира класове в нивите на Вооз, близък сродник. По закона за изкупителя (гоел) Вооз се жени за нея, а от този брак се ражда Овид, дядо на цар Давид.
В Мат. 1:5 Рут е посочена редом с Тамар, Раав и Витсавее – жени с необичаен произход или съдба, чрез които Бог действа в историята на спасението. Така Рут става прамайка на Месията.
Рут е моавитка, т.е. не е от Израил. Включването ѝ в месианската линия предварително разкрива новозаветната истина, че спасението е за всички народи, не се дава по кръв и произход, а по вяра и вярност (срв. Рим. 9–11; Гал. 3:28).
От друга страна, Вооз като „изкупител“ (гоел) често е тълкуван типологично като предобраз на Христос – роднина по плът (чрез Давидовия род), който изкупва и въвежда „чуждата“, “чужденката” в дома си. Така Рут става образ на Църквата от езическите народи, приета по благодат.