Рим в новозаветната епоха
В I в. сл. Хр. Рим е столицата на Римската империя, най-големият метрополис на тогавашния свят, с население между 600 000 и 1 000 000 души. Градът е разположен върху седем хълма по двата бряга на р. Тибър, на около 22–25 км от устието ѝ. Той е политическият, военният и културният център на империя, обхващаща почти целия „цивилизован“ свят. Именно в този контекст Новият Завет поставя Рим не просто като географска точка, а като символ на световната власт, езическия ред и в същото време – като ключово място за разпространението на Евангелието.
Новозаветните свидетелства показват, че Римската църква не е основана от ап. Павел. Той сам подчертава, че още не е бил в Рим, когато пише Посланието до римляните (Рим. 1:10–15; 15:22–24).
Най-вероятно първите християни в Рим са били юдеи и прозелити – „дошли от Рим“, присъствали на Петдесетница в Йерусалим (Деян. 2:10). След обръщането си те са се върнали в столицата на империята и там са образували първите домашни общини.
Още към средата на I в. римската църква се състои от юдеохристияни и езичници, което поражда напрежения – именно към тях се отнасят редица богословски и пастирски теми в Посланието до римляните (Рим. 7; 9–11; 14–15).
Посланието до римляните, написано от ап. Павел в Коринт, е най-систематичното богословско изложение в Новия Завет. То 1) не решава местен проблем, а излага „Евангелието в пълнота“; 2) подготвя бъдещото посещение на апостола; 3) има и мисионерска перспектива – Павел се надява с подкрепата на римската църква да продължи към Испания (Рим. 15:24).
Ап. Павел пристига в Рим като затворник, но и като апостол (Деян. 28). Той пребивава две години под домашен арест (Деян. 28:16–30), свободно приема посетители и „проповядва Царството Божие“. Именно от Рим са написани т.нар. затворнически послания (Ефесяни, Филипяни, Колосяни, Филимон). По-късно Павел отново е хвърлен в тъмница и очаква смъртта си (2 Тим. 4:6–8). Ранното църковно предание свързва последното му затворничество с Мамертийната тъмница (San Pietro in Carcere).
Новият Завет не описва подробно дейността на ап. Петър в Рим, но още от II в. съществува устойчиво предание, че Петър е проповядвал и пострадал мъченически в Рим; 1 Петр. 5:13 споменава „Вавилон“, който мнозина тълкуват символично като Рим. Св. Ириней Лионски и по-късни автори свидетелстват, че Петър и Павел са свързани с апостолските начала на Римската църква.
Рим е и мястото, където Църквата за пръв път влиза в директен конфликт с императорската власт: при Нерон (след пожара от 64 г.) започват първите системни гонения, след което следват периодични репресии при Домициан, Траян и др.