Рахил (евр. רָחֵל – „овца“, „агне“) е малката дъщеря на Лаван Арамееца и втората, най-обичана жена на патриарх Яков. Тя е майка на Йосиф и Вениамин и една от прамайките на Израил.
Рахил среща Яков при пристигането му в Харан (Бит. 29:6–12). Поразен от красотата ѝ, Яков се съгласява да служи седем години, за да я получи за жена. Лаван обаче го измамва и първо му дава по-голямата си дъщеря Лия. След ново споразумение Яков получава и Рахил, но при условие за още седем години служба (Бит. 29:21–29).
За разлика от Лия, Рахил дълго време остава безплодна, което в древния Изток се е възприемало като тежко унижение. В болката и ревността си тя прибягва до обичая да даде слугинята си Вала на Яков, от която се раждат Дан и Нефталим (Бит. 30:1–8). Въпреки човешките усилия, едва когато „Бог си спомни за Рахил“, тя зачева и ражда Йосиф (Бит. 30:22–24).
При бягството на Яков от Лаван, Рахил тайно взема терафимите (домашните идоли) на баща си (Бит. 31:19). Тя ги укрива ловко, като ги скрива под седлото на камилата си (31:34–35). Този епизод разкрива двойствеността на характера ѝ: от една страна – вяра в истинния Бог, от друга носи остатъци от суеверие и родова религиозна практика. По-късно Яков категорично отхвърля идолите и ги унищожава (Бит. 35:2–4), което бележи и духовното очистване на дома му.
На път от Ветил към Ефрата (Витлеем) Рахил ражда втория си син Вениамин, но умира при раждането (Бит. 35:16–19). Яков поставя паметник над гроба ѝ, който остава известен и почитан „и до днес“ (35:20).
Гробът на Рахил край Витлеем се почита през вековете от юдеи, християни и мюсюлмани. Сегашната постройка (Куббет Рахил) е от XII в., но паметта за мястото е значително по-древна.
Рахил остава жива в колективната памет на Израил: В Рут 4:11 тя и Лия са призовани като основателки на дома Израилев. Пророк Йеремия я представя като майка, която „плаче за синовете си“ – образ на страданието при плена (Йер. 31:15). Евангелист Матей прилага този образ към избиването на витлеемските младенци (Мат. 2:18), превръщайки Рахил в символ на майчината скръб и невинното страдание.