Рай означава първоначално градина, ограден парк, царска градина. В Свещеното Писание и в по-късната юдейска и християнска традиция терминът обозначава както Едемската градина, така и блаженото обиталище на праведните след смъртта. Споменава се в Бит. 2:8–10; Бит. 3:3 сл.; Йоил 2:3; Лука 23:42–43; 2Кор. 12:4; Откр. 2:7)
Думата произлиза от староперс. pairidaeza – „оградено място, парк“, „царска градина“. В еврейската Библия се среща рядко: В Песен на песните 4:13 – „овощна градина“; Неем. 2:8 – „гора / парк“; Екл. 2:5 – „градини, паркове“. Чрез гръцкия език (παράδεισος), особено благодарение на Ксенофонт, думата става общоупотребима в елинистичния свят. В Септуагинта тя често се използва за превод на образи, свързани с Едем.
1. Рай в Стария завет
а) Едемската градина. Раят е първоначалното обиталище на човека, място на непосредствено общение с Бога; хармония между човека и творението; духовно съзерцание и живот в благодат. Той е описан като място на живот, изобилие и светлина, напояван от река, разделяща се на четири потока (Бит. 2:10).
б) Символични употреби. Йорданската долина е описана „като рая Божи“ (Бит. 13:10); образ на загубеното съвършенство и бъдещото възстановяване (Йоил 2:3; Иез. 31).
2. Рай в юдейската междузаветна литература
В апокрифната и псевдоепиграфската традиция раят се противопоставя на геената: раят е място на покой и награда; геена е място на наказание.
Развиват се различни представи: за рая като част от Шеол; за рая като място за праведните преди всеобщия съд;
4. Рай в Новия Завет
Думата „рай“ се среща само три пъти: в Лука 23:43 – „Днес ще бъдеш с Мене в рая“, където раят се разбира като непосредствено общение с Христос след смъртта. Във 2 Кор. 12:4, където се описва как ап. Павел е „грабнат до рая“. Тук раят е тъждествен с „третото небе“, място на неизразими откровения. И в Откр. 2:7, където се говори за „дървото на живота в рая Божи“. Тук раят е есхатологичен образ на възстановения Едем.
Иисус Христос почти не използва термина в публичното Си учение. Той предпочита образи като: „Авраамово лоно“, „небесни жилища“, „брачна трапеза“. Тези образи са очистени от сетивна грубост и подчертават личното общение с Бога.