Рави/Равви (евр. רַבִּי rabbî – „мой господар“, „мой учител“) е почетно обръщение и титул, използван в юдейската среда за учители на Закона, тълкуватели на Писанието и изтъкнати духовни наставници. Думата произлиза от корена rav (רַב) – „велик“, „значим“, а притежателното окончание -î означава „мой“, т.е. „мой учител“, „мой господин“.
В епохата на Втория храм и особено през I в. сл. Хр. титулът рави се е използвал като знак на уважение и авторитет. Той е бил високо ценен и дори търсен, което обяснява защо Иисус Христос изобличава любовта към почетните звания и забранява на Своите ученици да се наричат „равви“ в смисъл на духовно превъзходство: „А вие не се наричайте равви; защото един е вашият Учител, Христос, а всички вие сте братя“ (Мат. 23:7–8).
В Новия Завет титулът равви често се прилага именно към Иисус Христос – от учениците Му, от народа, както и от книжници и фарисеи. Така те Го разпознават като авторитетен Учител, макар често да не осъзнават напълно Неговото божествено достойнство. Среща се напр. в: Йоан 1:38 („Равви – което значи Учителю“), Йоан 1:49; Йоан 3:2; Йоан 6:25, Марк 9:5; Марк 11:21; Марк 14:45, Мат. 26:25, 49 и др. Евангелист Лука последователно избягва еврейската форма равви и използва гръцкия ѝ еквивалент διδάσκαλος – „учител“.
Учениците на Йоан Кръстител само веднъж се обръщат към него с това звание (Йоан 3:26), което подчертава, че титулът не е бил автоматичен, а израз на признат духовен авторитет.
Равуни (ῥαββουνί; евр. רַבּוּנִי) е усилена форма на равви, означаваща „мой велик Учител“. Среща се само веднъж в Новия Завет – в обръщението на Мария Магдалина към възкръсналия Христос (Йоан 20:16) и носи силен личен и емоционален оттенък.
Рабан („наш учител“) е още по-висок титул, запазен за изключително малък кръг учени. Според преданието около времето на Иисус Христос той е бил използван за Гилел Старши и за още няколко изтъкнати равини от неговата школа.