Презвитер (гр. πρεσβύτερος – „старейшина“, „по-възрастен“). Думата пресвитер в превод от гръцки означава старши, старейшина. В Апостолската Църква както пресвитерите, така и епископите са били почитани като старейшини на християнската община. В този по-висш смисъл и самите апостоли се наричат „старейшини“ (срв. 1 Петр. 5:1; 3 Йоан 1:1). В новозаветните общини пресвитерите са ръкополагани служители, поставяни да: поучават народа; ръководят църковния живот; съдействат в извършването на тайнствата по пълномощие на епископа. Ръкополагането на пресвитери е ясно засвидетелствано в Деяния на апостолите 14:23 и на други места. Така пресвитерството се утвърждава като устойчива иерархична степен в Църквата още от апостолско време.