Осанна (евр. הוֹשִׁיעָה נָּא – hôšîʿā-nāʾ: „спаси, молим“, „помогни“; греч. ὡσαννά). Думата осанна произхожда от еврейския молитвен възглас „Хошиа на“, който е настоятелна молба: „спаси сега“, „помогни, моля“. За първи път се среща в Пс. 117(118):25, част от т.нар. Халел и се изпява по време на Пасха и други големи празници. С течение на времето значението на думата преминава от молба към ликуващо възклицание, като започва да означава и радост, благопожелание, тържествено приветствие.
В Стария Завет, в дните на Пасха и особено на Празника на шатрите (Кущите) „осанна“ се произнасяла многократно от народа. По време на празничните процесии поклонниците обикаляли жертвеника, носейки и сплитайки клони, и възгласявали „осанна“ като израз на надежда за Божието спасение. Съществува мнение, че думата е била и обичайно приветствие между поклонници, пристигащи в Йерусалим, както и литургичен възглас на свещениците към влизащите в Храма.
В Новия Завет „осанна“ придобива месианско и христологично значение. При тържествения вход на Иисус Христос в Йерусалим народът възглася: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е Идещият в името Господне!“ (Мат. 21:9; срв. Марк 11:9–10; Йоан 12:13). Възгласът е радостно изповядване, че дългоочакваното спасение идва чрез Иисус Христос. Децата в Храма повтарят същия възглас (Мат. 21:15).
В Евангелието осанна обединява две значения: 1) На молитва „Спаси ни!“ и 2) Въздаване на слава и радост: „Спасението дойде!“. По този начин старозаветният вик за помощ се превръща в новозаветна хвала на Спасителя.
„Осанна“ остава траен възглас в богослужението и химнографията на Църквата, особено по време на празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница). Тя е и част от евхаристийния химн: „Осанна във висините!“