Ной (евр. נֹחַ – Nōaḥ, „покой“, „успокоение“, „утеха“) е десетият и последен от патриарсите преди потопа по пряката линия от Адам. Той е син на Ламех и внук на Матусал, роден според еврейската хронология през 1056 г. от сътворението на света (по гръко-славянската – през 1662 г.). Името му е неразривно свързано със събитието на всемирния потоп, чрез който древният свят е унищожен, а човешкият род е обновен.
При раждането му Ламех пророчески казва: „Този ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработването на земята, която Господ прокле“ (Бит. 5:29). Така още в самото му име се съдържа надеждата за покой и обновление.
За ранния период от живота на Ной Свещ. Писание съобщава малко. На 500-годишна възраст той става баща на Сим, Хам и Яфет (Бит. 5:32), които по-късно ще се превърнат в родоначалници на трите основни разклонения на човечеството (Бит. 10). В условията на всеобщо нравствено разложение Ной се откроява със своята праведност: „Ной намери благодат пред очите на Господа… Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше с Бога“ (Бит. 6:8–9). Затова в по-късната библейска традиция той е поставен редом с Даниил и Иов като образец на изключителна праведност (Иез. 14:14, 20).
По Божие повеление Ной изгражда ковчега, чрез който е спасен той, семейството му и представители на живия свят. След потопа Ной се превръща в живо звено между стария и новия свят. Той започва отново да обработва земята и насажда лозе. След потопа Ной живее още 350 години. Всичките му дни са 950 години, след което умира (Бит. 9:28–29). За Ной свидетелстват пророците Исайя (Ис. 54:9) и Иезекиил (Иез. 14:14, 20); Иисус Сирахов (Сир. 44:16–18).
В Новия Завет значението му е особено подчертано: Сам Христос посочва „дните на Ной“ като предупреждение срещу неверието и духовната небрежност (Мат. 24:37–39); апостол Петър го нарича „проповедник на правдата“ (2 Петр. 2:5) и вижда в спасението чрез ковчега образ на спасението чрез Кръщението (1 Петр. 3:20–21); в Евр. 11:7 Ной е посочен като образец на вярата и е наречен „наследник на праведността по вяра“.