Николаити (гр. Νικολαΐται). Николаитите се споменават в книгата Откровение (Откр. 2:6, 15) като носители на лъжеучение и практика, строго отхвърлени от възкръсналия Христос. Те са свързани с християнските общини в Ефес и Пергам.
В посланието до църквата в Ефес Господ казва: „…мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“ (Откр. 2:6), а в посланието до Пергам изобличава, че там има такива, които „държат учението на николаитите“ (Откр. 2:15).
Според църковното предание и ранната екзегеза николаитите представляват ранна еретическа група, която: оправдавала идоложертвено ядене, допускала или насърчавала нравствено разпуснат живот, компрометирала евангелската свобода, превръщайки я в повод за грях. Тяхното учение стои в пряко противоречие с апостолското разбиране за християнската свобода като живот в святост и отговорност пред Бога.
Според едно древно, но спорно мнение николаитите се прикривали зад името на Николай (дякон), един от седемте дякони (Деян. 6:5). Това тълкуване предполага, че той бил техен основател или вдъхновител. Повечето отци на Църквата обаче отхвърлят подобна връзка или я приемат с голяма предпазливост, тъй като: Новият Завет не дава никакви основания да се свързва дякон Николай с ерес; подобно твърдение би противоречало на апостолския му авторитет.
Някои тълкуватели предлагат алегорично обяснение на името николаити. Те изтъкват, че гръцкото Νικόλαος („побеждаващ народа“) смислово съответства на еврейското име Валаам, което в библейската традиция се свързва със съблазняване към идолопоклонство и блуд (срв. Откр. 2:14). Според това тълкуване „николаити“ и „валаамити“ биха били два символични образа на един и същ тип лъжеучители, които развращават Божия народ отвътре и прикриват греха с привидно богословско оправдание. Самото Откровение действително поставя двете явления в непосредствена близост (Откр. 2:14–15).