Никанор (гр. Νικάνωρ – „побеждаващ“, „виждащ победи“). Името Никанор е гръцко по произход. В Новия Завет това име носи един от първите дякони на апостолската Църква, споменат в Деян. 6:5. Той е избран заедно с още шестима мъже – Стефан, Филип, Прохор, Тимон, Пармен и Николай, за да служи при разпределянето на помощите в първата йерусалимска община. Изборът на седемте дякони бележи важен етап в институционалното оформяне на Църквата.
Никанор е юдей-елинист, т.е. юдеин от гръкоезичната диаспора. Самият факт, че всички седем дякони носят гръцки имена, показва желанието на апостолите да се преодолее напрежението между „евреи“ и „елинисти“ в Църквата (Деян. 6:1) и да се утвърди нейният вселенски характер още от самото начало.
Църковното предание свидетелства, че Никанор е пострадал мъченически. Според разпространено древно предание, той е бил убит с камъни заедно с около 2000 християни в деня на убийството на св. архидякон Стефан. Така Никанор се нарежда сред първите мъченици на Христовата Църква, които засвидетелстват вярата си не само със служение, но и с кръвта си. В някои традиции той е включван и сред седемдесетте апостоли, макар това да не е засвидетелствано пряко в каноничните книги на Новия Завет.