Назорей (евр. נָזִיר – nāzīr, означава „отделям, посвещавам, въздържам се“). Свързана е с идеята за отделеност и посвещение на Бога. В старозаветния контекст назореят е човек, който чрез особен обет се „отделя“ за Господа и приема върху себе си специфичен аскетичен начин на живот. В древното юдейство назореите образували своеобразна духовна група, близка по дух до пророците. Те били жив пример за радикална вярност към Бога, за аскетизъм и святост на живота. Пророк Амос свидетелства, че Бог е издигнал назореи сред Израил, но народът често е пренебрегвал и дори обезсилвал тяхното свидетелство (Ам. 2:11–12).
Назорей е мъж или жена, които доброволно дават обет назорейство, временен или пожизнен, и се посвещават изцяло на Бога. Основният библейски текст, който регламентира този обет, се намира в Числа 6:1–21, където се казва, че „през всичките дни, за които се е посветил в назореи Господу…“ (Чис. 6:6, 8).
Обетът назорейство включва три основни изисквания: 1) Пълно въздържание от вино и спиртни напитки, както и от всичко, произведено от лозата. 2) Непостригане на косата през целия период на обета – косата е външен знак на посвещението. 3) Строго избягване на ритуална нечистота, свързана със смъртта – назореят не може да влиза в дом, където има мъртвец, нито да присъства на погребение, дори на най-близки роднини (баща, майка, брат или сестра). Ако човек умре в присъствието на назорей, последният е длъжен да започне срока на обета си отначало, като извърши предписаните очистителни действия.
Обетът назорейство обикновено се давал за определен срок – осем дни, месец или по-дълъг период, но понякога и за цял живот. След изтичането му назореят трябвало да се яви в Йерусалимския храм, да принесе жертви, а свещеникът отрязвал част от косата му и я изгарял на жертвеника. След това назореят се освобождавал от обета и отново можел да пие вино.
В Библията са засвидетелствани и случаи на пожизнено назорейство, когато човек е посвещаван на Бога още от утробата или от ранно детство. Класически примери са Самсон (Съд. 13:4–5), пророк Самуил (1 Цар. 1:11) и Йоан Предтеча (Лука 1:15). При тях назорейството е знак за особено божествено призвание и мисия.
Лица, които давали обет назорейство извън Палестина и нямали възможност да отидат в Йерусалим при завършването му, изпълнявали изискванията за въздържание и подстригвали косата си на място, а храмовите жертви отлагали до по-удобен момент. С това е свързано и свидетелството за апостол апостол Павел, който, след като е дал обет, остригва косата си в пристанището Кенхрея (Деян. 18:18; срв. 21:24–27).