Мелхиседек (евр. מַלְכִּי־צֶדֶק, Malkī-ṣedeq) означава „цар на правда“ или „мой цар е правда“.
Мелхиседек е загадъчна и изключително значима фигура в Свещеното Писание – цар на Салим и свещеник на Бога Всевишни (Бит. 14:18). Той се появява внезапно в библейския разказ при завръщането на Авраам след победата му над четиримата източни царе.
Мелхиседек излиза да посрещне Авраам, принася хляб и вино, благославя патриарха и приема от него десетък от цялата плячка (Бит. 14:18–20). Това събитие вероятно се е случило на мястото на по-късния Йерусалим, тъй като „Салим“ традиционно се отъждествява с него.
Свещ. Писание не дава никакви сведения за произхода, родословието, раждането или смъртта на Мелхиседек. Именно това мълчание на текста придава на неговия образ дълбока типологична и пророческа значимост (Евр. 7:3).
В юдейската и раннохристиянската традиция са съществували различни тълкувания за личността на Мелхиседек: според някои юдейски предания той е Сим, синът на Ной; други го свързват с рода на Хам или Иафет; съществували са и мнения, че той е ангелско или свръхестествено същество; някои християнски автори са виждали в него старозаветно богоявление на Сина Божи; сектата на мелхиседекианите го смятала за въплъщение на божествена сила или дори на Светия Дух.
Православното и класическото християнско тълкуване приема, че Мелхиседек е историческа личност, потомък на Адам, но нарочно представен без родословие, за да служи като образ и предсказание за бъдещия Месия. Ключово значение има думата на Пс. 109:4: „Ти си свещеник навеки по чина на Мелхиседека.“
Този стих е месиански и получава пълното си тълкуване в Посланието до евреите (Евр. 5–7). Апостолът свидетелства, че това пророчество се е изпълнило в Иисус Христос (Евр. 5:6; 6:20; 7:1–28).
В църковното предание Мелхиседек е предобраз на Христос по следните причини: 1) както Мелхиседек, Христос е Цар и Първосвещеник (Зах. 6:12–13); 2) свещенството Му не е по плътско родословие (както левитското), а по силата на вечния живот (Евр. 7:16); 3) Христос превъзхожда Авраам и целия старозаветен ред, както Мелхиседек благославя Авраам и приема от него десетък (Евр. 7:4–10); 4) изразът „без баща, без майка, без родословие“ (Евр. 7:3) не означава безплътност, а е богословски образ, сочещ към вечността и уникалността на Христовото първосвещенство. 5) Принасянето на хляб и вино от Мелхиседек се възприема от Църквата и като предобраз на Евхаристията, установена от Христос на Тайната вечеря.