Матий (евр.: מַתִּתְיָהוּ Матитяху – „дар от Бога“, „Божи дар“, гр.: Ματθίας)
Матий е апостол от 70-те, който по Божие указание и чрез жребий е избран и причислен към Дванадесетте апостоли на мястото на отпадналия Юда Искариотски (Деян. 1:23–26). Неговото избиране става след Възнесението на Господ Иисус Христос, но преди слизането на Светия Дух на Петдесетница, което подчертава значението на апостолското свидетелство и непрекъснатостта на апостолския лик.
В Книгата Деяния апостол Матий е представен като ученик на Христос „от самото начало“, тоест: от кръщението на Иисус от Йоан, през цялото Му обществено служение до Възнесението (Деян. 1:21–22). Това условие е поставено от ап. Петър, за да може новият апостол да бъде свидетел на Възкресението, което е основният белег на апостолското служение. Изборът чрез жребий, след обща молитва, показва пълното упование на апостолите в Божията воля, а не в човешка преценка.
Свещ. Писание не дава подробности за по-нататъшния живот на ап. Матий, но църковното предание съхранява няколко свидетелства: според едно предание, той проповядвал Евангелието в Юдея и бил убит с камъни; друго предание допълва, че след Юдея апостол Матий благовестил и в Етиопия, където претърпял мъченическа смърт. И в двата случая Църквата го почита като верен свидетел на Христос, увенчан с мъченически венец.
Православната Църква чества паметта на свети апостол Матий: на 30 юни и на 9 август.