Матей (евр.: מַתִּתְיָהוּ – „дар от Бога“, „Божи дар“; гр.: Ματθαῖος)
Матей е един от дванадесетте апостоли, евангелист и автор на първото Евангелие в канона на Новия Завет. В евангелските разкази той е известен още с името Левий или Левий Алфеев.
Призоваването на Матей от Господ Иисус Христос е засвидетелствано и от трите синоптични евангелия (Мат. 9:9; Марк 2:14; Лука 5:27). Той бил митар, тоест събирач на данъци – занятие, считано за греховно и презирано в юдейското общество. Докато седял на митницата, Иисус Христос му казал: „Върви след Мен“, и Матей, без колебание, станал и Го последвал. След това устроил голямо угощение в дома си, на което присъствали много митари и грешници заедно с Иисус и учениците Му.
Матей бил причислен към Дванадесетте, които Господ изпратил да проповядват в градовете на Израил. След Възнесението на Христос той дълго време благовестял в Палестина, а според църковното предание по-късно проповядвал и сред други народи – етиопци, партяни, перси и миди.
По молба на християните от юдейски произход Матей оставил писмено изложение на благовестието, което проповядвал. Според древното църковно свидетелство (Евсевий Кесарийски) той написал Евангелието си „на еврейски език“, т.е. на арамейски или еврейски диалект, а скоро след това то било преведено на гръцки – общоупотребимия език на тогавашния свят. В традиционната иконография на четиримата евангелисти св. Матей е изобразяван символично като човек, тъй като неговото Евангелие започва с родословието и въплъщението на Христос и особено подчертава човешката природа на Богочовека.
Според едни предания св. Матей претърпял мъченическа смърт в Етиопия, като бил умъртвен чрез огън; според други починал мирно. Православната Църква чества паметта му на: 16 ноември и 30 юни (Събор на светите апостоли).