Марк евангелист (от лат. Marcus, традиционно свързвано с martellus („чук“); значение на „силен“, „действен“). Собственото му еврейско име е Йоан (יוֹחָנָן – „Бог е милостив“). Св. Марк Евангелист е известен в Свещ. Писание като Йоан, наречен Марк, син на Мария, в чийто дом в Йерусалим се събирала първата християнска община (Деян. 12:12; Деян. 12:25; Деян. 15:37, 39). Майка му отрано се присъединила към последователите на Христос, а домът ѝ служел като духовен център на ранната Църква.
Произхождайки „от обрязаните“, Марк бил племенник на ап. Варнава (Кол. 4:10–11), кипърски левит, един от първите членове на апостолската общност (Деян. 4:36–37).
В древната традиция понякога се предполага, че Марк е бил един от 70-те апостоли, но по-вероятно е той да е младежът, който по време на залавянето на Христос в Гетсиманската градина, обвит само с покривало, последвал Иисус и се спасил, като го оставил и избягал (Марк 14:51–52).
По време на първото мисионерско пътешествие Марк бил взет от ап. Павел и Варнава за съслужител (Деян. 13:5), но по-късно се върнал от Пергия Памфилийска в Йерусалим (Деян. 13:13). Това станало причина ап. Павел да не го вземе при второто пътешествие, докато Марк отплавал с Варнава за Кипър (Деян. 15:37–39). По-късно Марк отново се сближил с ап. Павел и бил при него по време на първите римски окови, като един от малцината „съработници за Божието царство“ (Кол. 4:11; Филим. 1:24).
Особено тясна била духовната му връзка с ап. Петър, който го нарича свой „син“ (1Петр. 5:13) – очевидно в духовен смисъл. В този период Марк пребивавал във „Вавилон“, название, което често се разбира като Рим.
По време на вторите Павлови окови Марк бил в Мала Азия (2Тим. 4:11), а според църковното предание по-късно проповядвал в Египет, където основал Александрийската църква и положил основите на нейната йерархия.
Св. Марк претърпял мъченическа смърт в последната четвърт на I век.
Евангелието от Марк е второто по ред в Новия Завет и най-краткото, съдържащо 16 глави. Заключителният пасаж (Марк 16:9–20) отсъства в някои древни ръкописи (Синайски, Ватикански), но мнозинството свидетелства и църковното Предание утвърждават неговата автентичност.
По свидетелството на Папий Иераполски (II в.), Марк не е бил пряк ученик на Христос, а е записал устната проповед на ап. Петър, което ясно личи и от съдържанието на Евангелието. То е написано за римските християни, вероятно в края на 60-те години на I век, и представя Христос като Син Божи, действащ с божествена власт и сила.
Църковната му памет се отбелязва на 25 април и на 4 януари като апостол от 70-те.