Мамона (арам. מָמוֹן / māmmōn, със значение „имущество, богатство, притежание“, „онова, на което човек уповава“). В гръцкия текст на Новия Завет думата е предадена като μαμωνᾶς, а оттам влиза и в църковната и богословска лексика.
В Новия завет мамона не означава просто пари или материални блага сами по себе си, а богатството като предмет на привързаност, доверие и служение, т.е. като идол. В този смисъл то е противопоставено на Бога. Иисус Христос ясно формулира това противопоставяне в Нагорната проповед и в Своето учение за верността на Бога: „Никой не може да слугува на двама господари… Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24; срв. Лука 16:13), където мамона е представен почти персонифицирано, като „господар“, който изисква пълно покорство. Служението на мамона означава: упование в земните блага вместо в Бога; подчиняване на живота на печалбата и сигурността; загуба на вътрешната свобода и на духовната цялостност. Затова Христос свързва мамоната с раздвоение на сърцето и невъзможност за истинско богопоклонение „в дух и истина“ (срв. Йоан 4:23).