Малахия (евр. מַלְאָכִי – Malʾāḵî означава „Мой ангел“, „вестител на Господа“, „пратеник на Яхве“). Той е последният от дванадесетте т.нар. малки пророци в Стария Завет и завършва пророческия канон на Израил. Според общоприетото мнение той е съвременник на Ездра и Неемия, а пророческата му дейност се отнася приблизително към 460–430 г. пр. Хр., т.е. към периода след Вавилонския плен и след възстановяването на Йерусалимския храм.
Поради факта, че е последният пророк-писател, в равинската традиция Малахия понякога е наричан „печат на пророците“ или „край на пророците“. В древността съществували различни мнения за личността му: някои юдейски равини и блаж. Йероним смятали, че под името Малахия се крие самият Ездра; Климент Александрийски го отъждествявал с първосвещеника Иисус, а Ориген, символично, с ангелско въплъщение. Църквата приема Малахия като исторически пророк.
Църковната му памет се отбелязва на 3 януари.
Книгата на пророк Малахия е канонична старозаветна книга, състояща се от 4 глави (в еврейската традиция – 3, като последната е разделена по различен начин). Тя се отличава с чист и класически еврейски език, почти без арамеизми, и с характерен диалогичен стил, изграден чрез въпроси и отговори между пророка и народа (напр. Мал. 1:2, 6; Мал. 2:10, 14–15; Мал. 3:7–8, 13).
По съдържание книгата се дели на две основни части: 1) Изобличителна част (гл. 1–2), насочена срещу религиозната и нравствена разпуснатост на народа и особено срещу свещениците, които принасят недостойни жертви и възпитават у народа формализъм и лицемерие. 2) Пророческа и месианска част (гл. 3–4), която съдържа тържествени обещания за идването на Господа и за Предтечата, който ще подготви пътя Му. Историческите белези в книгата (вече изграден храм, принасяни жертви, смесени бракове с иноплеменници – срв. 1 Ездра 10; Неем. 13) ясно я поставят в епохата след Агей и Захария, т.е. след възстановяването на храма.
Книгата на пророк Малахия има изключително значение за Новия Завет, тъй като неговите пророчества са пряко свързани с личността на Йоан Кръстител и с идването на Христос: „Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене“ (Мал. 3:1). Този стих е цитиран от Самия Иисус Христос (Мат. 11:10) и от евангелист Марк (Марк 1:2) като пророчество за Йоан Предтеча. Обещанието за идването на „Илия пророка“ (Мал. 4:5–6) е приложено към Йоан Кръстител от архангел Гавриил (Лука 1:17). Ап. Павел също цитира Мал. 1:2 („Якова възлюбих, а Исава намразих“) в Рим. 9:13, когато разсъждава за Божия избор.
По този начин Малахия стои на границата между Стария и Новия Завет, като последен глас на старозаветното пророчество и като пряк предвестник на евангелската епоха.