Македония (гр. Μακεδονία) се свързва с гр. μακεδνός – „висок“, „як“, „силен“, което първоначално вероятно е обозначавало планински или войнствен народ.
Македония е прочута в древността област, разположена северно от Гърция, между Егейско и Адриатическо море. Границите ѝ са се променяли през вековете според политическите обстоятелства. По предание първият ѝ цар е Пердика (ок. 814 г. пр. Хр.), а в историческата епоха тя достига своя разцвет при Филип II Македонски и особено при сина му Александър Велики. След поражението на последния македонски цар от римляните при Пидна (168 г. пр. Хр.), Македония е превърната в римска провинция (148 г. пр. Хр.) и разделена на четири области.
Македония заема важно място в историята на апостолската проповед, тъй като е първата европейска област, в която е проповядвано Евангелието от апостол Павел. По време на престоя си в Троада, апостолът получава нощно видение: „Иди в Македония и ни помогни“ (Деян. 16:9). Това видение е възприемано от Църквата като Божи призив за пренасяне на благовестието от Азия в Европа.
Ап. Павел пристига в Македония заедно със своите сътрудници Сила, Тимотей и по-късно Ераст (Деян. 18:5; 19:22). Проповедта му тук е особено успешна и води до основаването на цветущи християнски общини – във Филипи, Солун (Тесалоника) и други градове (Деян. 16:9–12). Павел нееднократно се връща в Македония (Деян. 19:21; 20:1–6), укрепявайки новооснованите църкви. Македонските християни се отличават с жива вяра, жертвена любов и щедрост, въпреки бедността си. Ап. Павел ги дава за пример на другите църкви, особено на коринтяните (2Кор. 8:1; 11:9). Тяхната готовност за участие в помощта на бедните в Йерусалим се превръща в образец на новозаветно църковно съзнание.
Три новозаветни послания на ап. Павел са свързани с местните християнски общини: Първо и Второ послание до солуняните и Послание до филипяни. От тях Първото послание до солуняните се смята за най-ранното по време послание на ап. Павел, което подчертава значението на Македония за ранната история на Църквата.