Мадиам (евр. מִדְיָן, Midyān) означава „спор“, „разпра“, „вражда“. Обозначава както земя, така и народ – мадиамитяните, потомци на Мадиан, четвъртия син на Авраам от Хетура (Бит. 25:2). Земята Мадиамска се е намирала в пустинна област североизточно от Еланитския (Акабския) залив на Червено море, с разпростиране към Синайския полуостров. Районът е бил известен с многото камили (Съд. 7:12; Ис. 60:6) и търговски пътища.
Мадиамитяните влизат често в конфликт с Израил. Те участват заедно с моавците в опит за духовно съблазняване над израилтяните чрез Валаам, за което следва тежко наказание (Чис. 31). Въпреки това част от тях оцелява и по-късно седем години угнетява Израил, докато не са съкрушително победени от Гедеон (Съд. 7–8). Тази победа става символичен образ на Божия съд над враговете (Пс. 82:10).
Особено важно е мястото на Мадиам в житието на Моисей: бягайки от фараона, той се укрива в Мадиам, жени се за дъщерята на свещеника Иотор и четиридесет години пасе стадата му (Изх. 2:15–22). Именно тук, край Хорив, Моисей получава Божието призвание, което е ключов момент за историята на спасението.
В Новия Завет Мадиам е споменат косвено в Деян. 7:29, където св. архидякон Стефан припомня бягството и пребиваването на Моисей в земята Мадиамска. Така Мадиам се вписва в апостолската проповед като част от непрекъснатата линия на Божия промисъл, водещ към Христос.