Лука (съкр. форма на лат. Lucanus, свързано и с lux „светлина“. Гр. Λουκᾶς, в латински: Lucas). Св. евангелист Лука е авторът на третото Евангелие и на книгата Деяния на светите апостоли. По древно църковно предание той е родом от Антиохия Сирийска. Ап. Павел го нарича „възлюбения лекар“ (Кол. 4:14), което свидетелства, че Лука е имал специално медицинско образование.
По стила, чистотата и изяществото на гръцкия език в неговите съчинения изследователите с основание приемат, че той не е бил юдеин по произход, а елин, вероятно от заможно и образовано семейство. Съществува предположение, че първоначално е бил прозелит (езичник, приел юдейската вяра), но това не може да се докаже с пълна сигурност.
В апостолската история Лука се явява като близък спътник и верен сътрудник на ап. Павел. Той се присъединява към него по време на второто мисионерско пътуване, при отпътуването от Троада към Македония (Деян. 16:10), и го придружава до Рим (Деян. 27:1 сл.).
По време на вторите римски окови на ап. Павел, когато всички други го напускат, „само Лука е с мене“ (2 Тим. 4:11).
Според древно църковно предание Лука е бил един от 70-те ученици, изпратени от Господа (Лука 10:1). Съществува и широко разпространено предание, че той е бил първият иконописец, изписал образ на Пресвета Богородица. Някои тълкуватели смятат, че в разказа за пътя към Емаус (Лука 24:13–35) неназованият ученик, вървящ с Клеопа, е самият Лука.
След мъченическата смърт на ап. Павел Лука, според преданието, проповядвал в Италия, Македония, Гърция и дори Африка.
Според едни сведения е починал мирно на 80-годишна възраст, а според други, е претърпял мъченическа смърт при император Домициан (81–96 г.), обесен на маслиново дърво в Ахаия. Мощите му били пренесени в Константинопол при император Констанций II (IV в.).
Църковна памет: 4 януари (заедно с другите 70 апостоли), 18 октомври.