Лисаний (Lysanias tetrarcha Abilenae) е управител (четвертовластник) на Авилинея, споменат в Лука 3:1 като действащ през петнадесетата година от управлението на император Тиберий.
На пръв поглед възниква историческо затруднение, тъй като юдейският историк Йосиф Флавий споменава тетрарх на име Лисаний, управлявал Авилинея при Антоний и Клеопатра, който бил екзекутиран по нейно настояване около 34 г. пр. Хр. ( Юдейски древности XV, 4, 1; Юдейска война I, 22, 3). Това би означавало разминаване от около 60–70 години с данните у евангелист Лука.
Това противоречие обаче е само привидно. По-късни исторически и епиграфски данни свидетелстват за втори Лисаний (Лисаний II), управлявал Авилинея в римската императорска епоха. Известно е, че през 37 г. сл. Хр. областта Авилинея била включена в тетрархията, дадена на Ирод Агрипа I. Самото наименование „Лисаниева тетрархия“ предполага управител, пряко и изключително свързан с тази област, което не може да се отнася до по-ранния Лисаний, владял много по-обширна територия в района на Ливан.
Решаващо доказателство за съществуването на по-късен Лисаний е открит надпис от римско време в района на Авилинея, който потвърждава управлението на тетрарх с това име именно в периода, за който говори св. евангелист Лука.
Следователно в Лука 3:1 не става дума за историческа грешка, а за Лисаний II, по-късен тетрарх на Авилинея, съвременник на началото на общественото служение на св. Йоан Кръстител и на земния живот на Господ Иисус Христос.