Лида, още Лод (евр. Lōd „разделение“) е древен град в Палестина, разположен недалеч от Йопия (Яфа), на пътя от Йерусалим към морето.
Градът е построен или възстановен от потомци на Вениаминовото коляно (1 Пар. 8:12). След Вавилонския плен жители на Лидда, Хадид и Оно се завръщат и отново населват града (1 Езд. 2:33; Неем. 11:35). По време на сирийското владичество Лида първоначално принадлежала към Самария, но сирийският цар Димитрий I Сотир я предал на Иудея под властта на Йонафан (1 Мак. 11:34).
През 64 г. сл. Хр., при управлението на император Нерон, римският пълководец Цестий Гал опожарил града, но той бил скоро възстановен и станал важен център на равинското учение. В гръцките източници е известен като Диосполис, а през Средновековието често се наричал Георгополис, поради преданието, че тук е пострадал и бил погребан св. великомъченик Георги. Въпреки това древното име Лод се запазило и до днес.
В новозаветно време в Лида съществувала християнска община. Тук апостол Петър изцелява разслабения Еней, което допринася значително за разпространението на християнската вяра в околните области (Деян. 9:32–35, 38).
По свидетелството на Евсевий Кесарийски, Лида била голям и богат град с преобладаващо юдейско население. През IV в. градът бил епископска катедра; епископ на Лида присъствал на Втория вселенски събор (381 г.).