Лаодикия (гр. Λαοδίκεια – Laodíkeia) произхожда от: λαός „народ“ и δίκη – „съд“, „правосъдие“, „право“.
Градът получава името си от сирийския цар Антиох II Теос, който го нарича в чест на съпругата си Лаодика, име, също образувано от същите гръцки корени (laos + dike).
Лаодикия е важен град в Мала Азия (Фригия, на границата с Лидия), споменаван: в Посланието до колосяните (Кол 2:1; 4:13) и в Откровението на св. Йоан Богослов като една от седемте малоазийски църкви (Откр 3:14–22). В Откровението Лаодикийската църква е изобличена за духовна хладина, самодоволство и привързаност към материалното богатство („ти не си нито студен, нито горещ“).
Лаодикия често се споменава от древните църковни писатели; в продължение на няколко столетия тя е била катедра на лаодикийските епископи, а през 363–364 г. тук се е състоял поместният Лаодикийски събор. Днес градът се намира в развалини и се нарича Ески-Гисар, т.е. „Старата крепост“.