Лазар произхожда от евр. אֶלְעָזָר (Елеазар) – „Бог помага / Божия помощ“. В гръцкия текст на Новия Завет името е предадено като Λάζαρος, откъдето преминава в латински (Lazarus) и в християнската традиция на различните езици.
В Новия Завет името Лазар се отнася до две различни лица:
1. Лазар от притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16:20 сл.)
В известната притча Лазар е беден човек, с множество рани, който лежи пред портите на богаташ. След смъртта си той е отнесен „в лоното Авраамово“, докато богаташът се оказва в мъки.
Чрез този образ Христос разкрива задгробната участ на праведните и грешните, както и истинската стойност на смирението, милосърдието и покаянието.
2. Лазар от Витания е брат на Марта и Мария (Иоан 11:1 сл.). Живял е във Витания, близо до Йерусалим. Евангелист Йоан описва възкресяването на Лазар на четвъртия ден след смъртта му – едно от най-големите Христови чудеса, свидетелство за властта Му над смъртта.
Според църковното предание, засвидетелствано от св. Епифаний Кипърски (Панарион, LXVI, 34), след своето възкресение Лазар живял още около 30 години и бил епископ на остров Кипър, където и починал.
Църковна памет: 17 октомври