Крит (Деян. 27:7 и сл.) е голям остров в източната част на Средиземно море, разположен южно от Егейско море. В Античността е покорен от римляните (69–66 г. пр. Хр.), а при Август (27 г. пр. Хр.) е образувал проконсулска провинция заедно с Киринея. На острова е имало значително юдейско население (1 Мак 15:23), поради което критяни присъстват в Йерусалим в деня на Петдесетница (Деян. 2:11).
Крит е планински, но с плодородни равнини; в Новия завет се споменават нос Салмона и пристанищата Добри пристанища и Финик (Деян. 27:7–12), покрай които ап. Павел преминава по пътя си към Рим. В по-късен етап ап. Павел посещава острова заедно с Тит и, напускайки го, оставя Тит да устрои църковния живот и да постави презвитери по градовете (Тит 1:5).
Древните автори свидетелстват отрицателно за нравите на критяните; това е отразено и в Новия завет чрез цитата на ап. Павел от Епименид: „критяните са винаги лъжци“ (Тит 1:12). В Стария Завет „критяни“ понякога обозначава филистимците, смятани за произлезли от Крит (Иез. 25:16).