Кипър (гр: Κύπρος, лат. Cyprus, вероятно от “мед”, “медна руда”) (1Мак. 15:23; Деян. 4:36; Деян. 11:19) е голям остров в източната част на Средиземно море, разположен между киликийския и финикийския бряг. В древността островът се отличавал с плодородие, гори, медни рудници и развито корабостроене.
Главни градове били Саламин на източния бряг (Деян. 13:5) и Паф, разположен на запад, по-късно резиденция на римския проконсул. Кипър последователно попадал под властта на Египет, Асирия, Персия и Рим. При Август първоначално бил императорска, а по-късно сенатска провинция, управлявана от проконсул, какъвто бил Сергий Павел (Деян. 13:7).
След убийството на св. архидякон Стефан християнството било проповядвано на Кипър от разпръснали се ученици (Деян. 11:19). Родом от острова бил апостол Варнава (Деян. 4:36), който заедно с ап. Павел започнал първото си мисионерско пътешествие именно от Кипър (Деян. 13:4–12). В Паф те изобличили магьосника Елима и обърнали към вярата проконсула Сергий Павел. По-късно Варнава отново посетил острова заедно с Марк (Деян. 15:39).
Кипърската Църква рано придобила значение; от нея произхождат видни църковни дейци, сред които особено се откроява св. Епифаний Кипърски (IV в.).