Киликия (Деян. 6:9; 21:39) е област в южната част на Мала Азия, заемаща продължителна крайбрежна ивица по Средиземно море. В древността се разделяла на две части: Киликия Трахея (Скалиста) на запад и Киликия Педиас (Равнинна) на изток. На запад граничела с Памфилия, на север с планинската верига Тавър (отделяща я от Кападокия), на изток с планината Аман (граница със Сирия), а на юг със Средиземно море: „море против Киликия и Памфилия“ (Деян. 27:5).
Равнинната част на Киликия била една от най-плодородните области на Мала Азия, напоявана от реки като Кидн (при Тарс), Сар и Пирам. Областта се славела със земеделие, скотовъдство и гори (кедри и ели), а от козината на местните кози се изработвали прочутите „киликийски“ тъкани.
От 64 г. пр. Хр. Киликия става римска провинция с главен град Тарс. През епохата на Новия Завет тя е тясно свързана със Сирия. Оттук произхождал ап. Павел, „юдеин от Тарс Киликийски“ (Деян. 21:39). Киликийските юдеи образували отделна община в Йерусалим и имали своя синагога (Деян. 6:9). След обръщането си ап. Павел проповядвал в Сирия и Киликия (Гал. 1:21; Деян. 15:41), утвърждавайки новооснованите християнски църкви.