Кесар в (Лука 2:1) означава Октавиан Август († 14 г. сл. Хр.) – първия римски император, племенник и осиновен наследник на Юлий Цезар. От неговото име Caesar произхожда титлата кесар (гр. καῖσαρ), която по-късно става общо наименование на римските императори. Почетното прозвище Август („превъзнесен, свещен“) му е дадено от сената и влиза в императорската титулатура.
В новозаветния контекст названието кесар не обозначава само Октавиан Август, а римския император като институция. Така под кесар в Евангелията и Деянията се разбират и неговите наследници, напр. Тиверий (Мат. 22:21), при когото протича общественото служение на Христос, и Нерон (Деян. 25:11), при когото ап. Павел се позовава на правото си да бъде съден от кесаря.
Римските императори, имащи непосредствено отношение към новозаветната история и ранното християнство, са главно:
Октавиан Август (при Рождеството Христово), Тиверий (по време на Христовото служение), Калигула, Клавдий, Нерон (апостолската епоха), Веспасиан и Тит (Юдейската война и разрушаването на Йерусалим през 70 г.), както и Домициан и Адриан, при които християните и юдеите преживяват тежки гонения. Особено Адриан след въстанието на Бар-Кохба (132–135 г.) унищожава Йерусалим и основава на негово място езическата колония Aelia Capitolina, забранявайки на юдеите достъп до града.