Кесария Филипова е древен град, разположен в подножието на планината Ермон, при източните извори на река Йордан (Мат. 16:13; Марк 8:27). В по-ранни времена мястото е било известно като Панеада (Паниада), название, свързано с култа към езическия бог Пан, чийто светилищен грот се е намирал при самия извор. Още по-древното му име е Ваал-Гад, свидетелство за старо хананейско идолопоклонство (Нав. 11:17; 13:5).
През римската епоха градът попада в тетрархията на Филип, син на Ирод Велики, който го разширява и го нарича Кесария в чест на императора, а по-късно Филипова, за да се различава от Кесария Приморска. При Ирод Агрипа II градът временно носи името Нерониада, но това название не се утвърждава и от IV в. отново се употребява името Панеада.
В евангелската история Кесария Филипова заема изключително важно място. Тук апостол Петър изповядва Христос, казвайки: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16). Господ Иисус Христос идва в пределите на този град само веднъж, но именно тук се открива тайната на Неговото месианско достойнство.
По свидетелството на Евсевий Кесарийски, жената, изцерена от кръвотечение, е била родом от Кесария Филипова; в града по негово време се пазели изображения на Христос и на изцелената жена. В по-късни векове градът става епископска катедра, но след кръстоносните войни запада. Днес на негово място се намира селото Банияс, с оскъдни останки от някогашното му величие.