Капернаум (гр. Καφαρναούμ, Καπερναούμ, произлиза от евр.-арам. כְּפַר נַחוּם / Kfar Naḥum, което означава „селото на Наум“ или според по-късна тълкователна традиция „село на утешението“). Град в Галилея, разположен на западния бряг на Тивериадското (Галилейското) езеро, недалеч от Витсаида и Хоразин. В Новия Завет той е главно и любимо място на пребиваване на Господ Иисус Христос по време на общественото Му служение и своеобразен център на Неговата дейност в Галилея (Марк 2:1; Лука 7:1; Иоан 4:46).
След като напуска Назарет, Иисус се установява в Капернаум (Мат. 4:13), поради което градът е наречен „Негов град“ (Мат. 9:1). Тук Той извършва множество чудеса: изцелява тъщата на апостол Петър (Мат. 8:14–15; Марк 1:29–31), изцелява разслабения (Мат. 9:2–6), прогонва нечист дух в синагогата (Марк 1:23–26; Лука 4:33–35), лекува слугата на римския стотник (Лука 7:1–10) и призовава митаря Матей към апостолско служение (Мат. 9:9). В Капернаум Христос плаща и храмовия данък (Мат. 17:24–27).
В града и околностите му са произнесени редица беседи и притчи, включително и речта за Хляба на живота (Иоан 6:22–71). Въпреки това Капернаум не се покайва и не откликва с вяра на явените чудеса, поради което Христос произнася над него строго пророческо осъждане (Мат. 11:23).
Впоследствие градът запустява и изчезва. Обикновено се отъждествява с днешното място Тел Хум, където се намират археологически останки от синагога и жилища от римско-византийския период.