Четвърто слово. Как отново предстои да се обнови тварта и да станат нови небеса и нова земя, както казва божественият апостол
Нека размислим как ще се обнови творението и как отново ще придобие древната си красота. Как пак цялото творение предстои да се възроди и да станат нови небеса и нова земя, според словото на божествения апостол.
Защото, след като Господ е обещал нови небеса и нова земя, никой от вярващите не ще се усъмни, нито, разбира се, ще прояви неверие към Господа, Който изрича това.
Понеже, както нашите тела, когато се разложат, по никакъв начин не преминават в пълно небитие, а отново се обновяват чрез възкресението, така и небето, и земята, и всичко, що е в тях, тоест цялото творение, ще се обнови и ще се освободи от робството си на тлението (Рим. 8:21). И тези стихии ще участват заедно с нас в славата, която произтича от възкресението. И както огънят ще изпита всички нас кой е изпитан и достоен (1 Кор. 3:13), според божествения Апостол, така и цялото творение ще се обнови чрез огъня.
И това можем да узнаем от думите на апостол Петър, който казва: „Ще дойде денят Господен като крадец нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят“ (2 Петр. 3:10). Виждаш ли как той казва, че всичко ще се претопи чрез огъня и ще се измени? Затова и, добавяйки, казва: „Понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие“ (2 Петр. 3:11).
Но как ще се разпаднат те? Както например един меден съд, който е остарял, станал е нечист и е станал негоден поради ръждата, бива предаден от майстора на огъня и така, като се разтопи, от него отново се изработва нов съд, по същия начин и творението, понеже е остаряло и се е осквернило от нашите грехове, ще бъде предадено на огъня от Създателя на всичко. Тоест ще се разтопи, ще бъде преустроено в своите начала и ще стане сияйно и несравнимо по-ново от това, което виждаме сега.
Понеже апостол Петър е писал така за тези неща, той казва още малко по-нататък: „Затова, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. (2 Петр. 3:14–16).
Но това не само тогава, а и сега преживяваме повечето, а почти всички, поради невежество: като смесваме всичко, като изопачаваме всички смисли на Божественото Писание, тоест като ги тълкуваме погрешно — за собствената си погибел, стремейки се да превърнем Божествените Писания в защитници на нашите страсти и желания и, в крайна сметка, на нашата загуба.
Но нека видим какво казва и божественият апостол Павел за творението и за неговото обновление. Като казва: „мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“, той добавя: „Защото и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:18–19). С думата „напрегнато очакват“ той обозначава очакването, тоест силното желание, а с „откриване“ – явяването, което ще стане при възкресението. Защото именно във възкресението, в присъствието на Христос Бог, трябва да се явят Божиите синове, да се разкрие тяхната красота и самите те да се покажат какви са по същност, както е писано: „Тогава праведните ще блеснат като слънце“ (Мат. 13:43), тоест ще засияят синовете на праведния Бог.
А за да не помислиш, че божественият апостол говори за някакво друго творение, той добавя и казва: „Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8:20–21). Виждаш ли, че не напразно по-рано казах, че творението вече не желаеше да се подчинява на престъпилия заповедта Адам, когато го видя паднал от божествената слава, понеже беше съгрешил против Бога, своя Творец?
Затова именно Бог, Който още преди сътворението на света беше определил неговото спасение чрез ново сътворяване, подложи творението под властта на Адам, като го прокле, тъй че, когато човекът, заради когото беше създадено творението, стане тленен, и то да стане тленно, за да му дава всяка година тленна храна.
А когато Той обнови човека и го направи нетленен, безсмъртен и духовен, тогава, казвам, ще преобрази и самото творение, цялото заедно с него, и ще го направи вечно и безплътно. Защото именно това разкри Павел с думите си: „защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението“ (Рим. 8:20–21).
Тоест, казва той, природата не се е подчинила сама по себе си на човека, нито доброволно е преминала в тлението, нито по собствено желание започва да ражда тленни плодове и заедно с тях да изникват тръни и бодили; а се е подчинила, защото е послушала повелята на Бога, Който е постановил това с надеждата за бъдещото ѝ обновление. И понеже апостолът е искал да направи това още по-ясно, той добавя: „Защото и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8:21).
Виждаш ли как не казахме без основание, че и това творение в началото е било сътворено от Бога цяло нетленно и като един друг рай, но че, когато Бог го прокле, то беше доведено до тление и робство, като се подчини на суетата на човеците? Но виж само каква ще бъде неговата последна слава.
Източник: Αγίου Συμεών του Νέου Θεολόγου, Έργα. Εκδ.: Περιβόλι της Παναγίας. 2017. Превод от новогръцки: З. Иванова