Иуда Яковов (Лука 6:16, син на Яков), наричан още Левей, с прозвището Тадей (Мат. 10:3), апостол от Дванадесетте. За него се съобщава, че по време на последната беседа на Спасителя с учениците той задал въпроса: „Господи, какво е това, че ще се явиш на нас, а не на света?“ (Йоан 14:22).
По предание той проповядвал Евангелието най-напред в Юдея, Галилея, Самария и Идумея, после в Арабия, Сирия, Месопотамия, а накрая в Персия и Армения. Загинал мъченически: бил обесен на дърво и прободен със стрели.
Църковната му памет се отбелязва на 30 юни (Събор на дванадесетте апостоли).
По предание двамата му внуци, които се препитавали с обработване на земята със собствените си ръце, били доведени (около 95 г.) по донос на еретици пред император Домициан като потомци на Давид и деспосини (т.е. роднини на Господа). Те обаче били освободени, станали предстоятели на църкви като изповедници и сродници Господни и, живеейки в мир, доживели до времето на Траян (98–117).
Същият този Иуда е и авторът на съборно Послание. В него той се нарича “брат на Яков” (Иуд. 1:1), т.е. на предстоятеля на Йерусалимската църква и прочут неин стълб (Гал. 2:9). Следователно този Иуда е бил роднина на Господа по плът и втори (след Симеон) приемник на Яков като предстоятел в Йерусалим.
Съборното послание на Иуда съдържа 25 стиха и в много отношения наподобява Второто послание на ап. Петър (напр. ст. 4, 6, 8, 12; срв. 2 Петр. 2:1, 4, 10, 13 и др.). Смята се, че Посланието на Иуда е написано преди Второто послание на ап. Петър, но преди разрушаването на Йерусалим от римляните, и е било адресирано към същите църкви, тоест до малоазийските.