Иуда Искариот (Мат. 10:4; 26:14–47; Деян. 1:16) е един от дванадесетте апостоли, но и предателят на Господа. Наречен Искариот, вероятно със значението на „човек от Кариот“ (в коляното Иудино), град в южната част на Юдея (Нав. 15:25). Това го отличава от останалите апостоли, които са галилейци, и го прави единствения юдеец сред Дванадесетте в географски смисъл. Съществуват и по-редки хипотези за прозвището (напр. връзка със sicarii, „кинжали, убийци“), но те са по-слабо обосновани.
Син на Симон Искариот, Иуда е лично призован от Христос и включен в кръга на Дванадесетте (Мк 3:13–19). Това означава, че: е бил свидетел на чудесата, слушал е Христовите притчи, участвал е в апостолската мисия. В апостолската община му е поверено пазенето на общата каса (Иоан 12:6). Именно тук евангелист Йоан отбелязва първия сериозен морален проблем: „…той беше крадец и, като държеше ковчежето, вземаше от това, що се пускаше в него.“
Иуда се съгласява да предаде Христос за 30 сребърника (Мат. 26:14–16), което е цената на роб (Изх 21:32). Символично това означава, че Месията е „оценен“ най-ниско.
Много тълкуватели още от древността виждат в Иуда човек, който е очаквал политически Месия, който да донесе земно благополучие и богатство на избрания народ. Когато става ясно, че Христос върви към страдание, а не към земна власт, Иуда се отдръпва от Него.
Евангелист Лука съобщава: „И влезе сатаната в Иуда.“ (Лука 22:3), което говори за постепенен процес на отпадане от истината, започнал със сребролюбието.
Предателството се извършва в Гетсиманската градина със целувка – най-известният жест на любов и преданост, превърнат в средство за измяна (Мат. 26:47–50).
След осъждането на Иисус Иуда се разкайва, връща сребърниците и изповядва: „Съгреших, като предадох невинна кръв“ (Мат. 27:4). Той не търси прошка от Бога, а остава затворен в отчаянието си. За неговото самоубийство говорят два новозаветни текста: според Мат. 27:5 той се обесва, а според Деян. 1:18: загива трагично, „пръсна се през средата“. Двата разказа се разбират не като противоречие, а като различно описание на едно и също събитие.
„А за тридесетте сребърника беше купена нивата на грънчаря за погребение на странници (Мат. 27:7), наречена на арамейски Акелдама, тоест „кръвна нива“ (Деян. 1:19); с това се изпълни пророчеството на Зах. 11:12–13.“