Иуда (евр. יְהוּדָה Yəhūḏāh, „прославен“, „възхвален [от Бога]“) е име на множество библейски лица, както и название на едно от дванадесетте колена на Израил.
Иуда, син на патриарх Яков (Бит. 35:23). Четвъртият син на Яков от Лия, роден в Месопотамия. От него произхожда Иудиното коляно, едно от най-многобройните и значими в Израил (Чис. 1:27), получило първи дял при разпределението на Обетованата земя. Иуда получава от Яков пророческо благословение: „Няма да се отнеме скиптърът от Иуда, нито законодателят от между нозете му, докле дойде Примирителят, и Нему ще се покорят народите“
(Бит. 49:10). Този текст още в юдейската и особено в християнската традиция се тълкува месиански: от Иуда ще произлезе Христос, Царят и Спасителят на света (срв. Гал. 4:4).
Характерът на Иуда се разкрива в: участието му в продажбата на Йосиф; застъпничеството му за Вениамин в Египет; грехопадението му с Тамар (Бит. 38), което обаче води до раждането на Фарес, предшественик в месианската линия (Мат. 1:3).