Италия (гр. Ἰταλία). В Новия Завет под названието Италия се разбира целият Апенински (Италийски) полуостров, от Алпите на север до Сицилийския проток на юг (Деян. 18:2; 27:1, 6; Евр. 13:24).
Още от дълбока древност Италия се отличава с висока степен на цивилизация. Етруските, много преди основаването на Рим, развиват забележителни художествени и технически умения. Южна Италия е известна като Велика Гърция (Magna Graecia) поради множеството гръцки колонии, които оформят там силно елинистично културно пространство.
Италия е една от първите европейски земи, огласени от евангелската проповед. Християнството съществува тук още преди пристигането на ап. Павел. Според Деян. 28:13–14, по пътя си към Рим апостолът пребивава седем дни сред братята в Путеоли, където слиза от кораба, ясно свидетелство за вече оформени християнски общини. По това време в Италия има значително юдейско население, въпреки че малко по-рано император Клавдий (41–54 г.) издава указ за изгонване на юдеите от Рим (Деян. 18:2). Този контекст обяснява динамиката на ранните църкви и смесения състав на първите християнски общности.