Исаия (евр. יְשַׁעְיָהוּ, Йешаяху, „Господ е спасение“) е един от най-великите старозаветни пророци, наричан от светоотеческата традиция „старозаветният евангелист“.
Исаия бил син на Амос и по юдейско предание сродник на цар Амасия. Живял и пророчествал в Йерусалим през царуването на Озия, Йоатам, Ахаз и Езекия (VIII в. пр. Хр.). Имал двама сина, чиито имена имат пророчески характер (Ис. 7:3; 8:3, 18).
Призоваването му към пророческо служение е едно от най-прочутите старозаветни видения (Ис. 6): той видял Господа на висок и превъзнесен престол, заобиколен от серафими, които възгласяли: „Свят, свят, свят е Господ Саваот; цялата земя е пълна с Неговата слава!“ Съзнавайки собствената си греховност, Исаия бил очистен с горящ въглен от олтара и откликнал на Божия призив с думите: „Ето ме, изпрати мене!“ (Ис. 6:8)
Служението му започнало в последната година на цар Озия (ок. 757 г. пр. Хр.) и продължило около 60 години. Според древното църковно предание, при цар Манасия Исаия бил умъртвен мъченически, с дървен трион – предание, свързвано със стих Евр. 11:37. Църковната му памет се отбелязва на 9 май.
Книгата на пророк Исаия се състои от 66 глави и традиционно се разглежда в три части: 1) Глави 1–35 – изобличения, съд над Юдея и народите, обещание за спасение на „остатъка“. 2) Глави 36–39 – исторически раздел: нашествието на Сенахирим, изцелението на Езекия, посолството от Вавилон. 3) Глави 40–66 – пророчества за утеха, освобождение от плена, за Месията, за духовното обновление и Царството Божие.
Месианските пророчества на Исайя за Христос се отличават с изключителна яснота, поради което блаж. Йероним казва, че Исаия „по-скоро описва минало, отколкото предсказва бъдеще“, а св. Кирил Александрийски го нарича „и пророк, и апостол“. Най-ярките пророчества за живота на Иисус Христос са: за раждането от Девица – Ис. 7:14; за страдащия Раб Господен – Ис. 53; за Емануил, Княза на мира – Ис. 9.
Книгата на Исаия е една от най-цитираните в Новия Завет: Сам Христос я чете в синагогата и я отнася към Себе Си (Лука 4:17–22). Цитирана е от евангелистите и апостолите като безспорно пророческо и канонично писание.