Исаак (евр. יִצְחָק – Yiṣḥāq, „смях“) е вторият от тримата праотци на Израил; син на Авраам и Сарра, „син на обещанието“.
Роден по чудо, когато Авраам бил на 100 години, а Сарра на 90 (Бит. 21:1–3). На осмия ден бил обрязян. Името му („смях“) напомня както радостта от изпълненото Божие обещание, така и първоначалното недоумение на Сарра. При празника по отбиването му Измаил се присмял на Исаак, което довело до изгонването на Агар и Измаил (Бит. 21:9–14); ап. Павел вижда в това образ на противопоставянето между „роденото по плът“ и „роденото по дух“ (Гал. 4:29).
Кулминацията в живота на Исаак е жертвоприношението на Мория (Бит. 22): по Божия заповед Авраам води „единородния си“ син за всесъжение. Вярата на Авраам, че Бог може да възкреси, е възнаградена; Исаак е „получен обратно“ като предзнаменование (Евр. 11:19). Събитието е един от най-известните предобрази на жертвата на Божия Син в християнската традиция.
На 40 години Исаак се оженил за Ревека. Дълго време били бездетни; след молитва Бог дарил близнаците Исав и Иаков (Бит. 25). В периода на глад Исаак пребивавал в Герар; Бог го благословил с изобилие, което породило завист и спорове за кладенци. В старостта си, със слабо зрение, Исаак благословил Иаков, който по настояване на Ревека получил благословението на първородството вместо Исав (Бит. 27). Исаак починал на 180 години и бил погребан в пещерата Махпела; погребението извършили Иаков и Исав (Бит. 35:29).