Ирод (гр. Ἡρῴδης) е династично име на седем владетели, управлявали Юдея и съседни области под римско върховенство. В Новия завет името „Ирод“ обозначава различни исторически лица.
1. Ирод Велики (Мат. 2:1 сл.). Син на идумееца Антипатър, провъзгласен от римския сенат за цар на Юдея (40 пр. Хр.), фактически възцарен през 37 пр. Хр. Управлява като клиентски цар на Рим. Отличава се с голям строителен размах (вкл. възстановяването на Иерусалимския храм), но и с жестокост: убива съпругата си и синове. При него се ражда Иисус Христос; уплашен от вестта за „Царя Иудейски“, Ирод заповядва избиването на витлеемските младенци (Мат. 2). Умира около 4 пр. Хр. След смъртта му царството е разделено между синовете му.
2. Ирод Архелай (вж. Мат. 2:22). Син на Ирод Велики; получава Юдея, Самария и Идумея с титул етнарх. Поради жестокости е свален от Рим и изпратен в изгнание. (Вж. Архелай.)
3. Ирод Антипа (Марк 6; Лука 3). Тетрарх на Галилея и Перея. Незаконно съжителства с Иродиада и поради това обезглавява Йоан Кръстител. Участва косвено в процеса срещу Христос (Лука 23:7–12). (Вж. Антипа.)
4. Ирод Агрипа I (Деян. 12). Внук на Ирод Велики. Обединява почти цяла Палестина под властта си. Преследва Църквата: убива ап. Яков Зеведеев и хвърля в тъмница ап. Петър. Умира внезапно в Кесария, „изяден от червеи“ (Деян. 12:23), през 44 сл. Хр.
5. Ирод Агрипа II (Деян. 25–26). Син на Агрипа I. Изслушва защитата на ап. Павел. Последният представител на иродиадската линия.
6. Ирод Филип I (Марк 6:17). Син на Ирод Велики и Мариамна II; Първи съпруг на Иродиада и баща на Саломия. Да не се бърка с тетрарха Филип II.
7. Ирод Филип II (Лука 3:1). Тетрарх на Итурея и Трахонит; известен с умерено и справедливо управление. Основава Кесария Филипова (Мф. 16:13). Умира без наследници.