Йосиф (евр. יוֹסֵף Йосе́ф означава „прибавяне, преумножение“) е име на множество библейски лица; в историята на спасението то има особено значение чрез праведния Йосиф, сина на Яков, Йосиф Обручник и чрез Йосиф Ариматейски, участник в тайната на Христовото погребение.
Праведният Йосиф, син на Яков е първородният син на патриарх Яков от Рахил и брат на Вениамин (Бит. 30:22–24). Роден в Месопотамия, той получава името си като израз на благодарността и надеждата на майка си: „Господ да ми прибави още един син“. Яков обичал Йосиф повече от другите си синове и му дал пъстра дълга дреха, знак на особено благоволение. Това, заедно с пророческите му сънища, възбужда завистта на братята му. Те го продават за двадесет сребърника на мадиамски търговци, които го отвеждат в Египет (Бит. 37).
Продаден като роб на Потифар, Йосиф се отличава с чистота, мъдрост и трудолюбие. Несправедливо оклеветен от жената на Потифар, той е хвърлен в тъмница, но и там „Господ беше с Йосиф“ (Бит. 39:21). След тълкуването на сънищата на виночерпеца и хлебаря, а по-късно и на сънищата на фараона за седемте тлъсти и седемте мършави години, Йосиф е въздигнат до ранга на втория човек в Египет. Той спасява страната и околните народи от глад, включително и дома на баща си Яков, който се преселва в земята Гесем.
Йосиф умира на 110 години, завещавайки костите му да бъдат изнесени в Обетованата земя (Бит. 50:25; срв. Евр. 11:22).
Св. отци виждат в Йосиф ясен предобраз на Христос: възлюбен син, отхвърлен и „продаден“ от братята си; унизен и страдащ невинно; въздигнат за спасение на мнозина.
Църквата го почита като праведния Йосиф Прекрасни, а паметта му се чества в понеделник на Страстната седмица и в Неделя на праотците.