Йопия (евр. יָפוֹ Яфо „прекрасна“; гр. Ἰόππη), по-късно и днес Яфа, е един от най-древните градове на Палестина, разположен върху пясъчно възвишение на брега на Средиземно море, между Кесария и Газа. Първоначално принадлежи към коляното Даново (Нав. 19:46). Още в древността Йопия е главното пристанище на Юдея и естествен морски излаз към Йерусалим.
През царуването на Соломон Йопия служи като иерусалимско пристанище: оттук по море се доставят кедрови трупи от Ливан за построяването на Храма и царските дворци (2 Пар. 2:16; 1 Езд. 3:7). Градът има ключово търговско значение и в по-късни времена. Именно в Йопия пророк Йона се качва на кораб за Фарсис, опитвайки се да избегне Божието повеление да проповядва в Ниневия (Йон. 1:3).
В апостолската епоха Йопия се превръща във важен център на ранното християнство: апостол Петър възкресява тук праведната Тавита (Деян. 9:36–43); пребивава в дома на Симон кожаря; именно в Йопия получава видението за чистото и нечистото, с което се открива пътят за приемането на езичниците в Църквата (Деян. 10:9–16; Деян. 11:4–17).