Иисус, син на Навин (от евр. יְהוֹשֻׁעַ בִּן-נוּן Йеошу̀а бин-Нун, означава „Яхве е спасение“; На гръцки в Септуагинта: Ἰησοῦς τοῦ Ναυῆ)
Иисус, син Навин, е наследникът на Моисей и водачът на израилтяните при влизането им в Обетованата земя, Ханаан. Родом от коляното на Ефрем, син на Нун, той е първоначално наречен Осия (Числа 13:9), но Моисей му дава ново име – Йеошуа (Иисус), за да подчертае спасителната мисия на Божия промисъл чрез него.
Иисус Навин служи вярно на Моисей още от младостта си, като го придружава в планината Синай и остава скинията Господня, когато Моисей говори с Бога (Изх. 24:13; 33:11). Той е един от дванадесетте съгледвачи, изпратени да разузнаят Ханаанската земя, и заедно с Халев се отличава с вярност и смелост, като насърчава народа да се довери на Божието обещание (Числа 14:6–9).
Заради своята вярност, Иисус Навин е избран от самия Бог, чрез Моисей, да наследи водачеството над Израил след смъртта на Моисей (Числа 27:18–23; Втор. 31:14–23). На 80-годишна възраст той застава начело на народа и ги превежда през река Йордан по суша – чудо, напомнящо разделянето на Червено море. Първата му велика победа е падането на стените на Йерихон чрез обикаляне на града с ковчега на завета и тържествени тръби (Иисус Навин 6 гл.).
Под ръководството на Иисус Навин израилтяните покоряват по-голямата част от Ханаан – побеждават множество ханаански царе и народи. Сред чудесата на войните се откроява моментът, когато той, в молитва към Бога, заповядва на слънцето да спре над Гаваон, за да довършат победата над врага – и денят наистина се удължава (Иис. Нав. 10:12–14).
След победите, Иисус Навин разделя земята между дванадесетте колена Израилеви, определя градовете-убежища и предава закона. В края на живота си той събира народа в Сихем, подновява Завета с Бога и ги заклева във вярност. Умира на 110-годишна възраст и е погребан във Фамнаф-Сараи, в своя дял от земята Ефремова (Иисус Навин 24:29–30).
Иисус Навин е централна фигура в Книгата Иисус Навин, която разказва за завоюването на Ханаан (гл. 1–12); разделението на земята (гл. 13–21); прощалните речи и смъртта му (гл. 22–24).
В Новия Завет Иисус Навин е споменат поименно два пъти: В Деян. 7:45 Стефан споменава как “нашите бащи, при Иисуса, внесоха [скинията] във владенията на ония народи…”. В Евр. 4:8 Иисус Навин е посочен като този, който не е дал окончателната почивка на Божия народ: “ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.”