Израил (евр. יִשְׂרָאֵל „онзи, който се бори с Бога“)
Името Израил е дадено от Бог на патриарха Иаков, след като той се бори с таинствен Божий пратеник – ангел, в нощната схватка при река Явок: „отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.“ (Бит. 32:28)
С това преименуване Иаков става „борещият се с Бога“, т.е. човек, преодолял духовна битка с Бога и с хората, и спечелил ново положение и роля – от патриарх на племе към родоначалник на народ.
Иаков, вече наречен Израил, става праотец на 12-те племена, произлезли от неговите синове (вж. Бит. 35:22–26). Името Израил първоначално означава самия Иаков, но в по-широк смисъл – цялото потомство на Иаков, т.е. израилския народ.
В старозаветната история, след разделението на царството след цар Соломон, името Израил започва да се отнася само до северното царство (10 племена), докато южното (с Юда и Вениамин) се нарича Юдея. След вавилонския плен и разпадането на северното царство, „Израил“ отново започва да се използва общо за целия Божий народ.
Във времето на Новия Завет апостол Павел прави разлика между физически и духовен Израил (Рим. 9:6). В Гал. 6:16 апостол Павел нарича християните “Израил Божий”, което представлява първото еклесиологично разбиране за Христовата Църква като истински духовен Израил.