Илирик (от лат. Illyricum) е географско и административно название на обширна област, разположена по източния бряг на Адриатическо море, между древна Епир и Далмация. В римската държавна система Илирик придобива важно значение. Император Август, в стремежа си да уреди новозавзетите територии, през 10 г. сл. Р. Х. разделя провинцията на две: Панония и Илирик, като южната част на Илирик включвала Далмация.
Апостол Павел изрично споменава Илирик като крайна граница на своето мисионерско служение: „от Иерусалим и околността дори до Илирик разпространих благовестието Христово“ (Рим. 15:19).
Този пасаж свидетелства, че в апостолско време (I в.) християнската вяра е проникнала и в тази западнобалканска област.
Още през II век в Илирик вече съществувала християнска църква, която просъществувала поне до IX век. По време на разпространението на християнството на Балканите, Илирик бил важен мост между Изтока и Запада. Областта често е била предмет на юрисдикционни спорове между Римската и Константинополската патриаршия.