Когато се заех да черпя с точност от божествения разказ, тоест от чист извор, духовни поучения от дела и думи, отдадох се на молитва, за да ги разбера добре. И щом умът ми ги улови, веднага обърнах поглед към дълбочината на разказа и, ето, видях в равнината двама младежи със силно телосложение, много красиви и с кротка походка; и когато стигнаха до едно място, единият се нахвърли върху другия, за да го убие (Бит. 4:8).
Когато видях това, аз, окаян и нещастен, се замаях от страшното и несправедливо убийство; и понеже исках да разбера по каква причина единият уби другия с нетрепваща ръка, опитах се за миг да се издигна нагоре, за да узная истината чрез смисъла на словото. Защото убитият лежеше като агне на полето, а убиецът стоеше без страх и си тръгваше безразличен.
Затова, братя, прибегнах към Писанието, искайки да узная истината, какви са били и двамата. И божественият разказ щедро ме напои със своите води, за да разбера онова, що се отнася до тях, и да представя образно няколко извлечени мисли относно гледката на убития и убиеца. Само моля ви, братя, приемете тези думи по духовен начин и отворете ушите си за слушане на онова, което ще бъде казано. Защото както пастирът води овцете си на място, където да пасат при животворни води, за да се нахранят стадата му, така и този, който говори думи на благодат, го прави за полза на човеците.
Ето ги, прочее, Каин и Авел, деца на Адам и Ева, родени след престъплението (Бит. 4:1–2). Първородният[1], още от самото начало, имал своеволни мисли, въпреки че постоянно слушал от родителите си за тяхното изгонване от рая (Бит. 3:23–24) и често ги виждал да проливат сълзи, оплаквайки се как са се оказали недостойни за такава благодат. Чувайки това от тях, той се грижеше да стане благоугоден.
И от труда си и двамата принесли дарове и жертви на Бога, желаейки самите те да станат достойни за насладата на рая. Каин принесъл дарове от земята (Бит. 4:3), но не от първите плодове, а от второстепенните, понеже смятал себе си за по-достоен от Този, Който му ги бе дал. А брат му Авел също принесъл на Бога, всички най-отбрани овце (Бит. 4:4) от своето стадо.
Но всевиждащият Бог разбрал мислите и на двамата, и дарът на Авел се оказал приемлив и чист в сравнение с този на Каин. И така, Бог приел жертвата на Авел (Бит. 4:4) заради чистотата на сърцето му; но жертвата на Каин не я погледнал (Бит. 4:5), защото искал да го доведе до покаяние и да му покаже, че познава алчното му сърце. Защото Господ не иска от нас просто дарове, а чисти сърца.
Като видя, прочее, Каин, че дарът на брат му Авел бе приет, много се смути и не искаше да се поклони и да се моли на Бога, а още повече се възпламени от гняв и ярост. Но милостивият Бог, понеже е дълготърпелив и искаше да го върне на правия път, да го научи, че ако се покае, ще приеме даровете му, му каза: „Защо се гневиш? От теб зависи, Каин, този грях“ (срв. Бит. 4:6–7).
Каин обаче, понеже не пожела да обърне сърцето си към милост, напусна с гняв присъствието на Бога и изрече такива думи: „Аз ще се възкача на планините, ще отворя небесата и там ще говоря с Всевишния Бог, защото Той наскърби мене и почете Авел повече от мене, първородния, и прие благосклонно жертвата му, и го възлюби повече от мен.“
И тогава Бог, Който гледа от високо планините, щом Каин приближи дръзко до вратите на небето, се разгневи против него. И планините, като видяха великото му безразсъдство, щом понечеше да се изкачи на някой от техните върхове, веднага се превръщаха в равнини. Като видя това, как планините се сливат със земята и пак се издигат, Каин се изплаши, изгуби силата на тялото си, за да не се осмели повече да се доближава до тях и да се изкачва. Защото на която планина и да пожелаеше да се възкачи, тя се снишаваше, понеже всичко бе сътворено с волята на Бога, така че творенията лесно да се подчиняват на своя Създател.
След като изгуби силата си, той седна на едно място и говореше в себе си:
„Какво да правя аз, щом не мога да достигна небесата? Виждам, че дори планините воюват против мене. Ето, виждам висока планина и небето над нея; ако поискам да се изкача, тя ме изпреварва и става равнина. Какво тогава да сторя? Той седи на небесата, а аз се мъча. Всичко Му се подчинява. Седи на небесата и вижда всичко по земята, и над всичко има власт; и тъмнината не може да се приближи до Неговата светлина, защото Той стъпва върху крилатите ветрове“ (срв. Пс. 17:11).
„И как да Го наскърбя, както Той наскърби мене заради даровете ми, които не прие? Ако подпаля планините и горите, те пак ще изникнат двойно; ако убия зверовете и добитъка, ще станат повече и ще умножат скръбта ми. Виждам обаче Авел, още преди да се приближи до Всевишния, неговият дар бива приет; защото, когато и двамата стояхме, държейки жертвите си, слезе огън и прие само неговия дар, а мене ме остави да държа жертвата в ръцете си. Затова и аз ще го наскърбя, както той наскърби мене. Понеже не мога да се възкача на небето, за да изкажа разположенията на сърцето си, намерих начин да Го наскърбя: ще убия възлюбения Му Авел, и скръб ще Го обземе, както и мене.“
Размишлявайки така, Каин се подтикна към братoубийство и си каза: „Ще отида при родителите си, криейки тази мисъл, и с ласкателни думи ще измамя брат си, за да намеря удобен момент да го отведа далеч от родителите ни и да го заведа в планините, така че те да не го оплакват, като го видят да умира. Напротив, ще се приближа с престорена радост, за да го отдалеча, без да събудя подозрение, и ще го заколя в полето като агне, и ще се отърва от скръбта. Защото само ние двамата принасяме жертва на Всевишния – от плодове и от животни. И ето, аз съм отвратителен на земята, както и жертвите ми, а брат ми е приет заедно с даровете си. Но щом той бъде убит, няма да остане друг, който да принася дарове на Всевишния, и скръбта ми ще се превърне в радост.“
И така, докато Каин обмисляше всичко това в себе си, стана и отиде при родителите си, носейки скрита злоба. И когато пристигна при тях, каза: „Сега вече разбрах ясно за брат ми Авел, че е възлюбен от Всевишния, защото възлюби Бога. Нека тогава той побърза да умилостиви Бога и за мен. Защото какво по-достойно има от това да обича човек Бога и да служи на родителите си? А понеже аз не сторих това, затова Той не прие моя дар така, както този на Авел. Остава само той да се помоли заедно с мен на Бога, за да приеме и моите дарове.“
И щом каза това, се приближи с коварство и целуна брат си пред родителите им, за да го откъсне от тях. А Авел, незлобивият и истински служител на Бога, с удоволствие слушаше и дори насърчаваше Каин да се изкачи на планината и да принесе поклонение на Бога, като казваше: „И ти сам знаеш, брате, че ако склониш ухо да слушаш, за онзи, който прогневява Бога, Бог не казва, че е умрял, както ти мислиш, защото не възлагаш надеждите си на единия Творец Бог. Не виждаш ли сълзите на Адам и Ева, нашите родители, как скърбят, задето Го огорчиха, понеже престъпиха заповедта на Твореца, и никак не могат да се утешат; и тъй като престъпиха Божията заповед, по собствен избор придобиха опитността на изгнанието и затова оттогава плачат вечно? Но аз те съветвам да се приближиш до Бога, като Го молиш без колебание, за да не изживееш и ти дните си в скръб, както и нашите родители. Виж, брате, ето, казах ти всичко.“
А Каин, като отговори, каза: „И аз ги знам тези неща, защото съгреших, като огорчих Бога; но ела с мен като брат, защото знам, че ти си приятел на Бога. Помоли се, прочее, за мен и ела с мен без леност на полето, за да принесем жертва на Бога; защото е добре да умилостивим Бога.“ И други мирни думи каза, за да поласкае брат си: „Ето, брате мой, казах ти това, което е полезно, не се отклонявай поради леност, а ела с мен, за да принесем жертва на Бога.“
А Авел отговори: „Напротив, по-добре е съвсем сам да отидеш и да кажеш: „Смили се над мен, Боже.“ Пристъпи с смирение и кажи: „Смили се над мен, Владико; съгреших като земен, провиних се като човек, сбърках като немощен.“ Нека се пролеят сълзите ти; нека викът ти достигне до портите на небето. Отхвърли цялата си злоба и кажи: „Тук ще умра, Владико, пред Твоите милости, докато не ме простиш.“ Така покажи покаянието си пред Човеколюбивия Бог и ще получиш прошка, защото такъв е нашият Бог, дълготърпелив и многомилостив, и приема онези, които се връщат при Него. Затова и аз се радвам на твоето завръщане.“
Защото безукорният и незлобив Авел познаваше злобата на Каин. И макар да го беше посъветвал толкова много, не смекчи твърдото му сърце, а той с още по-голямо усърдие търсеше убийството и говореше такива думи на Авел: „Смили се над мен, брате мой, и ела с мен в полето, и падни на колене пред Бога заради мен, за да се помири с мен.“
Когато Авел чу това от Каин, смили се над него и каза: „И тъй, аз ли съм причината за доброто ти помирение с Бога? Хайде тогава, да тръгваме бързо.“
А Ева, когато чу дългия им разговор и когато Авел се приготви да тръгне, сърцето ѝ се нарани и тя им каза: „Скъпи мои деца, този час не е за жертви; наистина, деца мои, сърцето ми е много смутено и изгарям, като виждам тази среща и тревога. Каква е тази ваша прибързаност и смущение? И къде водиш Авел, Каине? Какво ви се случи? Да не би Змията, която измами нас, отново от завист да е направила това, за да ви измами и да ви накара да принесете жертва преди времето? Защото това време не е време за жертва.“
А Адам пък, като виждаше спокойствието на Авел и тревогата на Каин, с тъга казваше: „Идете, деца мои, и след като принесете жертва, върнете се при нас.“
Каза още Ева на Каин: „Ето, деца мои, и аз съм майка и на двама ви, и тази грижа ще имам и аз, докато се върнете при мен.“
Щом обаче и двамата поеха нагоре, вървейки спокойно и мислейки само за това, как да принесат жертва на Бога, и стигнаха на едно място, Каин започна да се гневи срещу Авел. Той дори промени настроението си и ожесточи думите си срещу Авел, обвинявайки го с несправедливо обвинение и казвайки му такива неща: „Хайде, кажи ми: поради каква причина и в какво е моята вина, та аз бях намразен от Бога, а ти, напротив, обикнат? Отговори ми бързо, нима и двамата не сме деца на Адам? И как така твоят дар беше приет, а моят не? И затова ли ти си въобразяваш, казвайки: „Понеже Бог ме възлюби повече от брат ми, затова ми подари цялото творение да му се наслаждавам, както поискам“? Но аз ще направя така, че не само да не му се наслаждаваш, а и скоро ще те лиша от живота ти, защото ми стана трън и поиска да наследиш всичко, подтикнат от алчност.“
И той се хвърли срещу него като див звяр, скърцайки със зъби, за да го убие. А безукорният Авел, когато видя, че Каин така се е разгневил срещу него, остана напълно смаян и започна да пада в нозете му, умолявайки го с жални думи, желаейки да го умилостиви и да го направи състрадателен. Но като видя, че е толкова жесток и бърза да го убие, му каза:
„Това ли са думите ти, брате мой Каине, които говореше пред нашите родители? Нали с плач ме молеше, казвайки: „Искам да се помоля на Бога с благоговение, но нямам дръзновение; затова искам да взема със себе си Авел, брат си и приятел на Бога, и желая той да дойде с мен като любящ брат и да падне на колене пред Всевишния, за да се помири Той с мен.“ Наистина ме измами, брате, с ласкави думи, както измамното змийско коварство измами нашите родители (Бит. 3:1–6).
Ти стана за мен, брате мой, страшна змия, която седи на пътеката и тайно излива отровата си; стана за мен, брате мой, зъл земеделец, който видя плодоносно дърво и от завист го унищожи и изкорени; стана за мен, брате мой, като неопитен пастир, който, като видя добро овне и му завидя, го закла. Каква е моята вина, кажи ми? Чул ли си ме някога да казвам за земята или за света ѝ, че ще ги наследя? Ето, сега ти казвам, брате мой: всичко е твое.
Задръж това, моля те; само ми подари едно – да видя нашите родители. Знай обаче, че никога не съм бил пречка за твоята жертва. Нима аз казах на Всевишния да не приеме даровете ти, та затова се гневиш срещу мен? Бог още отначало познава мислите на всеки и добре знае сърцето ти още преди да те създаде, какво ще сториш. Но омекни, брате мой, и приеми сълзите ми, и ме остави да целуна побелелите коси на Адам и лицето на Ева. Защото, ето, очите им са насочени към вратите и непрестанно бдят кога ще ни видят да се връщаме при тях. Каква полза ще имаш, ако сега пролееш моята кръв?“
„Недей, брате мой, моля те; защото от това няма да произлезе добро за душата ти. Ти ще бъдеш съден и тогава каква защита ще намериш за това пред Бога? Или мислиш, че ще Го измамиш? Всичко ще се разкрие пред Него, защото Този, Който изпитва сърцата, вижда и тук. Затова, моля те, задоволи се с помисъла, който имаше срещу мен, и пожали побелелите коси на нашите родители. Пожали и мен, твоя брат, който пада в нозете ти; ела, да паднем на колене пред Човеколюбивия Бог и нека не се окаже, че си прибавил скръб върху скръб и тъга върху тъга.
Не помрачавай очите на нашия баща Адам и не наранявай зрението на нашата майка Ева; защото, ако направиш това, къде ще отидеш и къде ще се скриеш от лицето на Бога? И с какви очи ще погледнеш родителите ни? И какво ще им кажеш, когато те попитат за смирения Авел? Как ще задвижиш езика си, за да се оправдаеш за този тъжен въпрос? Как ще го понесат ушите ти? И как ще понесе умът ти неутешимия плач и на двамата, когато ще ти казват: „Къде е Авел, брат ти?“ Не принуждавай, брате мой, Адам да дойде тук, търсейки къде лежи тялото ми.“
„И след това, когато ме намери, как ще се наведе над мен, като ме види да лежа като заклано агне на нивата? Не пожелавай да дойде и Ева, да ридае и да помаже с кръвта на детето си побелелите си коси. Разбери, брате, какво си на път да сториш, и като се осъзнаеш, пролей сълзи пред Бога и не прави това. Напротив, казвам ти: земята заедно с целия свят е пред теб, наслаждавай ѝ се; за мен е достатъчно да виждам ангелското ти лице. Аз, прочее, проливам сълзи и моля, а ти, обладан от гняв, не обръщаш внимание. Как затвори очите си, как се затвориха ушите ти, как сърцето ти стана безчувствено, та не чуваш думите ми и се надигна да ме убиеш несправедливо?
Моля те, брате, да кажеш на Адам и Ева да дойдат и да видят това невиждано зрелище и тъжното ми заколение; и както приеха насладата в рая и чрез непослушанието си към Бога станаха голи, така и тук да видят тъжното ми заколение и да скърбят; както скърбяха, когато бяха прогонени от рая, така да скърбят и за наскоро убития мъртвец. Остави Адам да целуне смиреното ми тяло с тъжната и последна целувка.
Приеми, земьо, кръвта ми и извикай силно към Бога, за да ми се даде скоро справедливост; и покрий, земьо, тялото ми от зверовете и птиците, за да не го разкъсат, понеже тук няма Адам, който да ме погребе. Чуйте, небеса, жалните ми викове, на мен, който несправедливо бивам убиван, и не мълчете. Оплачете ме, всички радости на земята. Нека ме оплачат овцете, които пасох по полята и по планините. Нека ме оплачат водните потоци, защото вече няма да ги виждам, като водя стадата. Нека тъгува и тревата на полето заедно с цветята си, защото вече няма да ги виждам.“
Макар че Авел изрече тези думи, които биха могли да смекчат и каменно сърце, безмилостният и жесток Каин стоеше като отровна змия, която запушва ушите си (срв. Пс. 57:5), и пламтеше като звяр срещу праведния, кроейки как да извърши убийството. И като вдигна високо ръката си безмилостният, веднага уби брат си; и окаяният с радост си говореше сам:
„Каква полза имаше ти, Авеле, макар че жертвите ти бяха приети? Виж какво ти се случи и къде лежиш ти, ревностният приносител; аз сега живея, а ти, напротив, си мъртъв. Но какво ми остава да направя за себе си, аз, окаяният? Отсега трябва да мисля какво ще отговоря на Адам и Ева за Авел, приносителя. Защото знам, че и двамата стоят пред вратите и ни очакват, и щом ме видят да се връщам сам, тъй като не знаят случилото се, ще ме попитат за Авел какво е станало. И ако започнат да ме разпитват: „Защо се върна сам?“, аз ще им отговоря със суров глас: „Защо ме питате за брат ми? Нима той няма право да отиде, където пожелае? Или аз съм му пазач?“
И тъй, като им говоря по този строг начин, те ще се уплашат да ме питат повече за него; а ако се смутят и се разгневят заради него, няма да могат да ме убият. Понеже освен това са сами на земята, няма да се намери друг човек на земята, който да ме изобличи. Ангелите не ме видяха и аз няма да се страхувам за това, а напротив, отсега нататък ще вървя с гордост.“
Но докато окаяният обмисляше да изрече тази лъжа пред родителите си, се задвижи праведният Божи съд, за да въздаде справедливост за Авел. И когато божественият глас го изобличаваше страшно, тъкмо когато мислеше да излъже родителите си, той отговари на страшния Съдия и Бог: „Нима съм пазач на брат си?“ (Бит. 4:9).
И отново божественият глас му каза: „Каине, защо уби брат си, като безгрижно прикри кръвта му, а тя от земята вика към Мен? (Бит. 4:10). Защо направи това? Каква неправда ти стори той с това, че принесе дара си с пълна искреност? А ти още отначало беше завистлив и злонравен. Затова приеми и осъждането според стойността на приноса си, за който се потруди със завист, убийство и коварство: ще скиташ по земята, стенейки и треперейки (Бит. 4:12), за да разберат всички, че си пролял невинна кръв.“
А майка им се тревожеше, понеже те се бавеха с жертвата. И като дотича в полето, вижда Авел да лежи на полето като заклано агне, а Каин да стене и да трепери като лист от вятъра. Тогава Ева застана до тях и не можеше да си обясни това невиждано зрелище – детето ѝ лежеше мъртво; но тя не знаеше какво означава смъртта и затова зовеше детето си, казвайки:
„Авеле, Авеле, чедо мое, какво ти се случи? Лежиш като че ли спиш и не отговаряш на майка си. Наистина виждам у теб странен сън, защото лицето и видът ти са побелели, очите ти не стоят спокойно в очните си кухини, нозете ти са се свили. Кажи миq ти ли си Авел, роденият от моите утроби, или си се променил? Защо тогава така мълчиш и не говориш на майка си? Ако не друго, поне се смили над изворите на сълзите ми и над гърдите, от които си сучел, и ми отговори. Каква е тази странна и непоносима гледка? Ти, Авеле, мълчиш и не говориш на майка си, а аз с плач ще се върна при Адам. Отсега ще плача и ще те оплаквам, чедо мое, защото тъй внезапно беше грабнат от прегръдката ми, като врабче.“
После, като се обърна към Каин, каза: „А ти защо стенеш и трепериш, и се смущаваш като лист от вятъра? Защо не стоиш здраво на краката си и защо дрехите ти са червени? Защо от ръката ти капе кръв? Боже, какво е това невиждано зрелище!“
И пак към Каин говореше: „Нима и теб Дяволът измами и те доведе до братоубийство, както измами и мен? И теб ли видя, та те направи убиец на Авел?“
„Горко ми, погинах! С какви очи ще погледна стареца Адам и какви думи ще му кажа? Ако разкажа случилото се, нито на Авел ще помогна, нито ще избегна да обвиня Каин. А как бих станала обвинител на собствената си рожба? Единия съжалявам за живота, а другия оплаквам за смъртта; единият стои, стенейки и треперейки, а другият лежи безмълвен, но кръвта му вика; и майката вече не е майка, и тази, която се радваше на децата си, сега скърби. Какво да сторя и какво да кажа? Да съжалявам ли Адам, който, копаейки земята с мотиката и трудещ се, ще яде хляба си с пот на лицето си? (срв. Бит. 3:19).
По-скоро да оплача самата себе си, защото детето, което родих с болки, падна, както пада недоузрелият плод от вятъра; и както ние приехме плод от дървото на измамата (Бит. 3:6), така и той се подлъга от дървото на измамата, защото и него уби, и сам себе си лиши от живот; понеже пръв той показа смъртта и пръв стана тълкувател на Божията заплаха (срв. Бит. 2:17). Тъй като го родих поради престъплението, той прояви завист към Авел.
Горко ми, чедо мое Авеле, вече няма да идваш при баща си, носейки агне; няма повече да пееш онази полска песен; няма вече да бдиш нощем, пазейки стадата си; няма да стоиш по върховете на планините, за да се любуваш на игрите на агънцата; няма да доиш виметата на овцете, за да вземеш мляко!“
Причина за тази моя скръб не стана змията (срв. Бит. 3:13), нито дървото (срв. Бит. 3:6), а враждебното отношение към Божия закон; пожънах, прочее, враждата, пожънах и смъртта. Оплаквам рожбата си, защото изгубих сина си „по природа“. Понеже се отрекох от моя Отец „по благодат“, изгубих рая и намерих смъртта. От рая взех плода и го изядох, а от смъртта спечелих скръбта. Раят ме изгони, а смъртта ме прие. Понеже ядох плода на дървото (Бит. 3:12), пожънах смъртта.“
Но като прекъснем словото тук, възлюбени, нека възнесем славословие на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
[1] Каин е първородният (Бит. 4:1).
Източник: Οσίου Εφραίμ του Σύρου. Έργα. τ. Ζ΄. μετ. Κωνσταντίνου Γ. Φραντζολά. εκδ. Το Περιβόλι της Παναγίας, εκδ. Α΄ 1998. Текстът е от ръкопис №99 на манастира „Пантократор“ в Света Гора, 16 век, л. 375r–396r. Подобен текст се съдържа и в ръкопис №80 от Йерусалим, 13 век, л. 83–92 (вж. А. Пападопулу-Керамеос, Йерусалимска библиотека II, стр. 144).
Превод от новогръцки: З. Иванова