Йезекиил (на евр. יְחֶזְקֵאל (Йехезкел) означава „Бог укрепява“ или “Бог е моя сила”, гр. Ἰεζεκιήλ).
Пророк Йезекиил е третият велик пророк-писател след Исаия и Йеремия. Син е на Вузий и произхожда от свещенически род. Действа във Вавилон сред евреите в плен и служението му продължава 22 години (от 593 до 571 г. пр. Хр., приблизително).
Неговата мисия е да обясни причините за разрушаването на Йерусалим и храма и да утеши народа с обещания за възстановяването, духовно обновление и бъдеща слава.
Неговата книга се състои от 48 глави, разделени в три основни части. Наситена е със символи и действия с пророческо значение. Съдържа пророчество за християнското кръщение (Иез. 36:25–27); за възкресението на мъртвите във видението на пророка на долината, пълна със сухи кости, които оживяват (Иез. 37:1–14); за Църквата като нов Храм, в който пребъдва Божията слава (Иез. 40–48).
Православната църква чества паметта му на 21 юли.